○~〜 Дао Дъ Дзин ~〜●

Дао Дъ Дзин или Тао Те Чинг е единствената книга на Лао Дзъ и един от най-популярните трактати в китайската философия. Тя е основното произведение, в което е изложена философията на даоизма.

Текстовете са загадъчни, трудни за превод и тълкуване по различни причини. Дори древните китайски коментатори (алтернатива на днешните критици) и последователи на мъдреца им дават различни интерпретации. Това се дължи не само на тяхната лаконичност, но и на парадоксалната им семантика.

Наглед съдържащи противоречия, очертават основните линии, които всеки би трябвало да следва, за да е в синхрон с Пътя (Дао). Може да се каже, че са подчинени на принципа на Единство на противоположностите. Противоположностите са две страни на един и същ процес/явление. По същия начин Пътят е Всичко и Нищо едновременно – съдържайки всичко, в него нищо не взема превес над другите, не изпъква; щом съдържа всичко, значи съдържа и нищо – като двете страни на една противоположност. На двата полюса са и хората: едните, мъдреците, следват Пътя, а другите не го виждат или го изгубват.

Представям на вашето внимание този вълшебен текст, публикуван на сайта chitanka.info

~ ЦъК ~

Според редица изследователи Лао Дзъ сякаш е положил съзнателни усилия да прикрие своите следи и да остане анонимен. Това, което е известно за него, граничи с легендата. Споменава се, че знаменателно за неговата необикновеност е зачеването му – майка му погълнала падаща звезда и носила плода цели 81 години. Точно толкова – 81 – са текстовете в оригиналния сборник.

Според мита Лао Дзъ се е срещал с един друг китайски мислител, Конфуций. Самият Конфуций веднага разпознал в лицето на Лао Дзъ истинския мъдрец и съпоставил двамата – себе си причислил към хората, които цял живот търсят истината, а Лао Дзъ – към тези, които носят знанието по рождение.

Насладете се на колекцията отбрани сентенции на Лао Дзъ, който и каквото и да е бил той. Има теория, че такава личност никога не е съществувала, а се явява събирателен образ на цялата китайска мъдрост. Дали това е така или не, няма особено голямо значение, по-важното е, какво може да бъде извлечено от мъдростта на древния китайски народ:

"Доволният от себе си е богат."

"За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо."

"Истински просветленият никога не воюва."

"Истинските думи не са красиви; красивите думи не са истинни. Добрите думи не са убедителни; убеждаващите думи не са добри."

"Когато се увеличават законите и разпоредбите, се увеличава и борят на крадците и разбойниците."

"Който побеждава другите, е силен. Който побеждава себе, си е могъщ."

"Който знае много, е мълчалив; който говори много, нищо не знае."

"Който много говори, той често търпи провали."

"Който познава другите е умен, който познава себе си е просветлен."

"Лесно достигнатото съгласие не заслужава доверие."

"Можеш да изведеш човек на добрия път, но не можеш да го заставиш да продължи по него."

"Мъдрецът избягва всякакви крайности."

"На този свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата. Но да подчини твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си. Всеки знае, че слабото побеждава силното, че непреклонният отстъпва пред добродушието - всеки го знае и все пак никой не се съобразява с това."

"Първокласният воин никога не се гневи."

"Пътят от хиляди мили започва с първата крачка."

"Само пустото сърце обича своя път и само пустото сърце може да го извърви."

"Силата на Дао е в неговата неизреченост."