-
Описание
-
История
-
Основни положения
-
Суеверия
-
Статии
Кабалата (от иврит: קַבָּלָה – „получаване“) е религиозно-мистична традиция, окултно и езотерично течение в юдаизма. Появява се през 12 век и се разпространява през 16 век. Като цяло кабала почива върху специфично тълкувание на текстовете на Тора (петте книги на Мойсей или Закона в Стария завет), в съвременните си преводи и публикации на български език книгите са известни като „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“. При своето тълкувание на тези текстове кабала се спира върху „особения мистичен смисъл“ на значението на буквалния прочит на думите. Според изследователите, които не са пряко свързани с кабала като традиция, тя се е зародила като древно гадателско изкуство, което постепенно е прераснало в огромна религиозно-философска окултна система. Последователите на кабала смятат, че тя е шифърът, който мистично разкрива смисъла и значението на Словото Божие. „Зохар“ (The Zohar) е най-важната книга, обясняваща Библията дума по дума и посланията ѝ. Съществуват кабала центрове по цял свят, най-големият е в Лос Анджелис.
Историята на кабала е богата и дълбока, като развиващата се мистична традиция е съпътствала еврейската култура от древността до наши дни. Ето основните етапи:
Древни корени
Мистичните идеи за Божествената мъдрост и тайните на Тора съществуват още в древните еврейски текстове. В тези времена се развиват първите представи за духовните тайни, които по-късно ще се оформи като кабала.
Средновековие (IX–XIV век)
Появяват се първите систематични каббалистични учения в Испания и Франция. В този период се формират концепциите за Сфирот — десетте божествени прояви, които представят структурата на Божеството и неговото проявление в света.
Значимите текстове и личности
През 13-и век се създава книгата Зогар, считаща се за основополагащ текст на кабала. В същото време се развиват и други учения, като тези на Рамбан (Ребе Мойсей Бимон) и други велики кабалисти.
Раждането на Лурия и Тиккун
През 16 век се появява великият кабалист Исаия Лурия, който разработва учението за Тиккун — идеята за духовско поправяне и възстановяване на света чрез духовни действия.
Модерни времена
Кабалата става популярна и разпространена в цял свят, като често се разглежда като духовна практика за личностно развитие, извън традиционните религиозни рамки.
За адептите на кабала е безспорно, че светът е сътворен от Бог. Сред самите тях обаче съществува спор по какъв начин именно Бог сътворява света и най-вече по повод, доколко се намесва той в бъдещото му развитие. Класическата кабала възприема, че Бог е принципен създател на определени сфери, като е заложил в тях божествения принцип на съзиданието. Тези сфери са десет:
Кетер – „Корона“
Хохма – „Мъдрост“
Бина – „Разбиране“, „Градеж“, „Разум“
Хесед – „Доброта“
Гевура – „Строгост“, „Смелост“
Тиферет – „Красота“
Нецах – „Слава“, „Победа“
Ход – „Величие“, „Блясък“, „Тайнство“
Йесод – „Основа“
Малхут – „Царство“

„Portae Lucis“ (Дверите на светлината) от Joseph ben Abraham Gikatilla (1248 – 1305) Мъж, който държи дърво с 10 Sephiroth (10-те божествени еманации в кабалисткото дърво на живота).
Тези сфери са пряко свързани със „сефирите“ – чистите числа и заедно с тях и с 22-те букви на еврейската азбука са основните понятия, които могат да тълкуват същността и проявата на Единичното (Бога). Тези елементи са и в основата на тълкуването според кабала.
От самото си начало кабала е оказвала силно влияние върху мисленето на хората, които по един или друг начин са се докосвали до нейното учение или практика. Така например още в първите векове на християнството, при анализа на числото на звяра (666) от „Апокалипсиса“, се използва една от най-разпространените кабалистични практики – търсенето на скрит смисъл зад думите в числената стойност на буквите, които ги съставят. Така някои от християните са виждали скрито зад това число името на римския император Нерон, чието име в числено изражение, при съответните интерпретации, дава точно 666. Във въведението на романа си „Под игото“ Иван Вазов, описва една практика, възхождаща към кабала, с анализа от страна на литературните герои на годината и асоциациите между цифрови и буквени значения на писмените знаци.
Модерните суеверия, свързани с кабала, могат да бъдат групирани в две основни направления.
На първо място това са учения, които търсят корените си именно в кабала и имат претенциите, че са преки носители на нейното наследство. Обикновено такива учения в основната си част се разминават с основната кабалистична традиция и посвоему „узурпират“ названието кабала, за да прокарват тезите си. Характерно за подобни учения е дълбокото познаване на принципите на кабала и умелото познаване на терминологията ѝ.
По-неизяснени като характер и по-трудни за систематизиране, но и доста по-разпространени са суеверията, при които методите на кабала са само част от общата еклектика, която те възприемат. В повечето случаи те възприемат от кабала анализа на личните имена и съпоставката им, цифровото изражение на тези имена, годината на раждане и т.н. В този контекст те се свързват с методологията на нумерологията, астрологията и др. Като правило тези суеверия, дори да имат известно разбиране, познават кабала само повърхностно.
Към момента в сайта няма публикации на тема: "Кабала".