Някога съм писала есе на тема „Ще изяде ли мишката книгата?“. Тогава смело заявих, че това никога няма да стане. Детето в мен си мечтае, че тезата ми ще пребъде във времето и пространството…

Ще се изгуби ли древното познание?

(за унищожаването на КНИГАТА от машината)

или

Честито ново робство, човечество!

„Там, където горим книги, в крайна сметка ще горим и хора.“

Хайнрих Хайне

Тази тема е изключително болезнена за мен, но реших да напиша този текст.

Новината за технологичния гигант, сканирал и унищожил между 500 000 и 2 милиона книги, дълбоко ме потресе – причини тъга и мъчителни размишления на моя вътрешен свят.

За мен Книгата е сакрална.

Тя е продължението на творческия процес в човека, видимото проявление на Вдъхновението, физическият изразител на душата, на интелектуалното, емоционалното, духовното, скритото, финото, святото.

Тя има материална форма, но същността й е духовна. Явява се мост между видимия и невидимия свят, връзката между божественото и човешкото.

Книгата е свят, в който потъваш и е светове, които опознаваш.

Побира в себе си и те дарява с толкова много пластове знания и усещания…

Книгата (те) променя.

Никога не си същият след прочетена книга.

Никога не си същият след написана книга.

Книгата (те) обогатява.

Разширява съзнанието.

Книгата е енергия.

Тя е изкуство, разказващо ни безброй истории, а историите са в основата на съществуването.

Книгата е символ на знанието.

В нейните слоеве се крие литература, изкуство, история, математика, химия, география, биология, физика………

Книгата е живо създание, което живее своя живот.

И носи усещането за всичко.

Моята любов към Книгата е от детска възраст. Бързо премина в откровена страст и неспирно четене. Имам и периоди с намалена интензивност, но четенето на книги неизменно е една специална част от живота ми.

Няма да се отклонявам в темата за общото намаляване, дори  с изчезване на акта на четене за хората изобщо…

Идеята ми е да споделя усещанията си спрямо случващото се сега.

Защо една технологична компания унищожава книги?

Официално становище: интернет предлага изобилие на текстове, генерирани с ИИ, които са недостатъчни за развитието му, един вид има нужда от свежа информация от различен източник.

Моето съзнание много силно работи със символи, връзки, препратки, аналогии, сравнения и с лекота си представям разни неща. И тук ме побиват тръпки, защото имам усещането за нещо зло. И това се наслагва с факта, че ИИ изземва ресурсите на Земята – той буквално изпива водата, дърпа много електричество,  взима редки метали, генерира отпадъци, които не е много ясно дали се рециклират, а сега да добавим – заграбва знанието на човечеството. Знание, трупано с години, постигнато на някаква цена – много труд, усилия, енергия. И не само това – внедрява го в себе си, благодарение на това се обогатява, а после го разрушава.

Унищожени са стари и редки книги, съдържащи (без)ценно знание.

Физическите книги вече ги няма.

Познанието от тях е погълнато от ИИ.

Следователно в бъдещето ИИ ще оперира с него – може да го даде на човека, може да не го даде, може да го промени/изопачи и да ни контролира по свой вкус и за собствени цели.

Също така, ако нямаш интернет или ток – нямаш и знание.

Но нямаш и първоизточника – Книгата.

Не че това не се случва от много време. Новото и страшното за мен е отнетата възможност. Чрез убиването на книгите и заграбването на познанието вътре в тях човекът е лишен от алтернативата да търси информация от източник, различен от ИИ.

Излиза, че каквото ни каже ИИ – това ще бъде „истината“.

Нова форма на тирания.

Някога изобщо човекът живял ли е, без да бъде роб?

Не скачаме ли от робство в робство?!

Тук е моментът да благодаря от цялото си сърце на всички, които обичат Книгата – хората, които четат книги, пишат книги, издават книги, купуват книги, пазят книги…

Има една личност, която намирам за изключителна, когато говорим за Знанието и Книгата. Казва се Мария Арабаджиева.

Първата ми „среща“ с познанието, която тя дава, беше преди няколко години, но сякаш не бях готова тогава да посветя време, нямах нужното търпение.

Както се казва – за всичко си идва точният момент.

Наскоро я преоткрих и изживявам много ценни моменти – научавам много нови неща и задълбочавам знанията си за числата, за божественото, за видимото и невидимото, за херметизма, за космическото, за човека, за Таро…..

Мария Арабаджиева притежава толкова знания, че човек може да се зачуди как е възможно 😊 Друго невероятно нещо е как систематизира информацията – как прави така, че от море знания да се поднесе най-ценното, да се подреди, да се оформи по достъпен и интересен начин. Това е изключително трудно и съм го изпитвала, когато правих едно изследване на фолклора – изчетох стотици народни песни и трябваше да стъпя на основното, важното, симптоматичното, да изведа повтарящите се идеи, теми, мотиви, символи. Мога само да се опитвам да си представя какво е да извличаш по-ценното от толкова древни, сериозни, обемни, дълбочинни трудове, представени от Мария Арабаджиева.

Има и по-личен момент, любопитен за мен самата.

В канала има едно клипче, представящо издателството й:

https://www.youtube.com/watch?v=YamN6Oa35c0

Клипът е наситен със символи:  древни книги/библиотека, пещери, свещ, огън, прозорец, планина, река, гора. Красив е. Но още по-интересното за мен е, че аз сънувах пространството на пещерата с книги или библиотека в пещера. Сънувах обстановката от клипа преди няколко години. Живеех на това място, грижех се за книгите и имаше една фигура – Маг, към която бях силно привързана и обичах.

Другият любопитен и личен момент е, че докато слушах лекции на Мария Арабаджиева си припомних фрагменти от мои сънища (случи се два пъти, като проблясък, доста странно усещане).

Тези изживявания са сигурен знак, че трябва да продължа да уча от нея. И точно това става – сядам, пускам лекциите и често си водя записки. Все едно се връщам в студентските си години, много мило и топло чувство!

Та… искам да благодаря на Мария Арабаджиева за всичко, което прави!

Тя е пазител на знанието и на Книгата.

***

Унищожаването на книги се е случвало много пъти в историята на човечеството. Горенето на книги, опожаряването на библиотеки с многобройни томове е често използван похват.

Какви са причините?

Основната – премахване на една политическа, религиозна, културна система и насилственото налагане на друга.

Може да бъде форма на цензура, но в дъното е същият смисъл.

Страхът от познание може ли да бъде причина?

Абсолютно.

И стигаме до обичайното в този свят – борбата за власт.

И егото.

Изобщо – да искаш да разрушаваш е знак за агресия, за ярост, за злоба.

И ако се върнем към фокуса на заглавието – унищожаването на Книгата и заменянето й с ИИ не е нищо друго освен нова форма на диктатура. Новата система взима информацията, „изгаря“ първоизточника – материалния носител, и ще ни предлага „знание“ по начин, контролиран от нея.

И въпросът, който особено ме вълнува:

Ще се изгуби ли древното познание?

За финал една прекрасна мисъл на голям писател:

„Книгите не умират, когато ги изгорят. Те умират, когато не ги четат.“

Рей Бредбъри

Магьосник драскал по темата:

ТараГорска нимфа

Летя волно в небесата, тичам смело из гората, плувам дълбоко под водата, пиша вдъхновено за нещата!
Вълнуват ме теми, свързани с духовното израстване на човека, осъзнаването като път и постигането на баланс, връзките и синхроничностите между хората, Таро, регресия, сънища, книги, изкуство и други вълшебства.
За контакт с мен кликни тук!

Последни драсканици

Архив на драскача

• Поезиянеделя, октомври 4, 2026Игра
• Философиячетвъртък, август 27, 2026Живее ли нашият език?
• Философиявторник, август 18, 2026Ще се изгуби ли древното познание?
• Другичетвъртък, юли 30, 2026Камбанки – карти за вглеждане в себе си