Е , изглежда съм на вълна да пиша за неща, които са огромни като потенциал, които могат да променят и да движат човечеството. Фокусът ми обаче не е върху невероятните възможности, произхода, развитието на езика, а върху нереализирането на тези възможности, силното занижаване и неизползваемостта им от човешките същества днес.
Всичко, което ще напиша, е изживяно. Натрупала съм го като наблюдение, впечатление, имала съм вътрешна реакция, емоция, после чувство, накрая приемане, че нещата са такива, каквито са. И неизменното: всичко е циклично и се върти по безкрайна спирала.
Българският език е много сложен, богат, мелодичен, благозвучен, мощен. Има дълга история, претърпял е доста промени и продължава да се променя. Това е неизбежно. Както каза един професор: „Езикът не принадлежи на езиковедите“, той е на тези, които го употребяват. Той е жива същност. Да, има норма (книжовният език), формирана в определен период, но тази норма може да се спазва, може да не се спазва. Никой не може да те задължи или накара насила да говориш/пишеш правилно. Да го правиш е личен избор, въпрос на желание, уважение и любов към езика.
Да знаеш диалект или няколко диалекта е хубаво. Диалектите са богатството на езика, те разкриват неговата пъстрота, множеството му пластове и са знак за голям потенциал. Не е проблем да говориш на диалект, колкото си искаш, освобождаващо е, дава ти лекота, забавно е. За мен лично не е добре да знаеш единствено даден говор, без да познаваш книжовния, който все пак си е официален инструмент, критерий за грамотност и култура. Пък и е смешно да си прекарал около 12 години в училище напразно, без никакви трайни спомени какво си правил там толкова време и си пишеш името с грешки 😊
Темата на текста е свързана в известна степен с последното – с мощта на нашия език и с все по-силното намаляване на тъкмо това – да използваш тази мощ. Какво точно твърдя?
Имаме един невероятно богат, пъстър, многопластов, красив, многофункционален език, който (започва да) става неизползваем именно от гледна точка на потенциала си.
Езикът ни дава сериозни възможности – ние не желаем да ги познаваме, предоставя ни огромни знания – ние отказваме да знаем.
Подарява ни сила – ние не се вълнуваме, нито се интересуваме.
Потенциалът на нашия език не се използва от хората, те не знаят за него, не познават огромните му възможности.
И съответно езикът започва да затихва, „да заспива“, отчасти да спира да съществува.
Защото – за да е жив един език – той трябва активно да живее, да се говори, да се пише на него.
А езикът си стои – непоклатим, пълен с енергия и възможности – той е жива субстанция, която обаче е със затихващи функции тук и сега просто защото не се употребява с пълна сила.
С други думи – българският език е жив, но не живее.
Ние не взимаме от него това, което той може да ни даде.
Това е като да си купиш нещо с много опции, но да ползваш една. Е, явно това е достатъчно в определен момент. И явно сега е точно такъв момент.
И ако използвам множественото число „ние“, нямам предвид всички, разбира се, но стават все повече и повече тези, които нехаят за език, знание, култура. При младите и децата положението е трагично, с наистина твърде малко изключения.
Какво означава да имаш нещо ценно като даденост, но да нямаш желание да го разбереш и да го опознаеш?
Ами означава, че това за теб не е ценно 😊
И че имаш много по-стойностни неща, които ти взимат цялото внимание.
Поинтересувайте се (ако нямате поглед) как реагира едно дете, ако му вземат телефона или ако му спрат играта на компютъра или playstation-а 😊 Наркоман в абстиненция ряпа да яде 😊
С други думи – ето ви ги днешните ценности – да не развиваш и моделираш сам себе си, защото някой/нещо друго го прави вместо теб. Предоставяш доброволно времето си, мислите, енергията, емоциите на технологията (обобщено казано) и ставаш неин (равносилно на собственост) и тя те формира, обработва, манипулира – прави с теб, каквото си иска.
И сега представете си как абсолютно целия човешки живот, ама всичките му нива – дом, работа, време за почивка, лично пространство, пазаруване… – са зависими от ИИ и изведнъж спира тока или технологията спира. И спира за неясно колко време. Ще се наложи хората някак да вземат нещата в собствените си ръце и да се справят. Да ви кажа честно, мисля, че ще се справят само нашите баби и дядовци, майки и бащи. Тези, които са се изградили като човешки същества и са развили собствените си възможности самостоятелно, стъпка по стъпка, без тоталната зависимост от нещо друго.
И за финал, в стремеж да дам свежест на посланието на текста, ще повторя:
„Честито ново робство, човечество!“ 😊
Спокойно, винаги сме зависими от нещо, просто това е модерният щрих 😊
И сега сериозно – всичко е част от цикличността, неизбежно е. Щом сме подчинени, значи ни харесва 😊 Какво пък, да не е краят на света? 😊 Или – какво пък, ако Е краят на този свят?!
Магьосник драскал по темата:
- Горска нимфа
-
Летя волно в небесата, тичам смело из гората, плувам дълбоко под водата, пиша вдъхновено за нещата!
Вълнуват ме теми, свързани с духовното израстване на човека, осъзнаването като път и постигането на баланс, връзките и синхроничностите между хората, Таро, регресия, сънища, книги, изкуство и други вълшебства.
За контакт с мен кликни тук!
Последни драсканици
Поезиянеделя, октомври 4, 2026Игра
Философиячетвъртък, август 27, 2026Живее ли нашият език?
Философиявторник, август 18, 2026Ще се изгуби ли древното познание?
Другичетвъртък, юли 30, 2026Камбанки – карти за вглеждане в себе си