То

В 16 часа излизаме да се бием срещу Индонезия. За много хора това няма никакво значение, но за мен има. Трябва да сразим този по-слаб от нас враг. Такъв е човешкият път. Проследете историята на нашия вид от неговото зараждане и ще забележите, че фактите са базирани на един и същ принцип. По-силният трябва да победи по-слабия. Простичката причина е То. Днешният текст е То. На японски се нарича „Inmo”, на английски се нарича „It”, на български е „То“. Интересното е, че има някакъв добър сериал, занимаващ се с този архетипен момент и заглавието му е „From”, което е по-готино на български, защото се превежда като „От“. „От“ е „То“, прочетено наобратно. Обратното прочитане на думи е нещо като стара духовна практика, отвеждаща ни в най-тъмните кътчета на нашето магическо и твърде древно минало. „Амин“ е „Нима“. „Такси“ е „Искат“. Схващате идеята. Понякога, когато прочетеш някоя дума наобратно, можеш да уловиш нещо допълнително в пластовете й от съдържими значения. Днес ще се занимаем с То или с От.

Идеята за този текст се роди и пребори останалите идеи, защото беше най-силна. Основно правило в духовността е, че по-силният трябва да победи по-слабия. Без изключения! Без милост. Това е много важно, ако някой изобщо иска да тръгне по духовния път. Най-силната идея за трети текст беше именно главата „Inmo” в книгата „Шобогендзо“ на Доген. От японски думичката „Inmo” се превежда в посока „То“, „Онова“ и дори „Какво“. Схващате ли? Не „Какво“ като въпрос, а „Какво“ като дума. Ок, не разбирате – ще дам лесен пример. Стоите в началото на тъмен коридор и изведнъж към вас идва нещо. Нещо, което не можете да определите по никакъв начин, но идва и вие сте напълно съзнателни за факта, макар и безпомощни. И изричате думата „Какво“, но без да влагате въпрос, без да влагате окачествяване, без да вниквате в определен смисъл. Вие просто звукопроизвеждате думата „Какво“, когато то идва към вас. Става въпрос за точно това „Какво“. И тук японският преводач решава да ни обясни допълнително, че обикновено „Inmo” се използва в японския език, за да индикира нещо, което не се нуждае от обяснение. Аз ще допълня, че всъщност говорим за явление, за което няма и не съществува обяснение. Прочетете това още веднъж, защото изобщо не разбирате. Говорим за явление, за което няма и не съществува обяснение. Т.е. Inmo  предполага нещо, което е „Ineffable” – демек, прекалено велико/величествено, красиво, интензивно и свещено, за да бъде изразено чрез думи. Обаче тук се прави още едно важно пояснение. Казва се, че реалността е „Ineffable” – прекалено велика/величествена, красива, интензивна и свещена, за да бъде изразена с думи. Значи реалността е Inmo! Реалността е същото това То, От, Онова, Какво! Внимавайте в този детайл, когато мислите за Inmo, докато четете Доген. Внимавайте, защото обяснението на духовното сетиво е най-невъзможното от всички невъзможни неща, а пичът определено е имал духовно сетиво от първа класа! Не като вас и мен, които просто сме жалки аматьори и се правим на мъдри из разни блогове, сайтове и т.н. Доген е имал духовно сетиво, надминаващо по клас и качество всеки човек, когато познавате, познавали сте или някога ще познавате. Много ми харесва, че в момента усещам как не сте съгласни и се мъчите да протестирате. Няма лошо. Никой не може да си отвори очите насила.

За Доген реалността в нейната цялост е била Inmo. Опитайте се поне с приближение да почувствате за какво става дума. Визуализирайте цапаница, приличаща постоянно на течаща вода навсякъде, тотално лишена от логически компоненти, без никаква мисъл в нея – и е абсолютно навсякъде. Това е успявал да доведе до будното ниво на съзнание Доген, живеейки най-тегавия вид духовен живот, който е изобщо възможно да се живее. Това е правил. И думите няма как да опишат фактите на неизмеримото ниво на трудност. Можем само да лъжем, че разбираме. Ние сме лъжци.

И вижте какво казва: „Ако искаш да постигнеш онова, което е То, трябва да си човек, който е То. Ако си човек, който е То, защо се тревожиш за То?“ … Много ми е важно тук да прекъсна една порочна линия на мисълта на обикновения читател, нямащ хал хабер идея за какво чете. Просто чувам как някой вече предполага, че тук става дума за Бог. Моля те, читателю, наистина те моля този път. Не предполагай, че когато Доген пише за Inmo, той всъщност има предвид Бог. Моля те, не го прави. Не бъди толкова тъп. Този японец е бил наистина впечатляващо човешко същество, което на дело е рискувало живота си поне няколко пъти, за да постигне истината. Никой тук не може да се похвали с нещо подобно. Никой. Така че, когато Доген пише, че говори за Inmo, ние поне от елементарно уважение и минимално ниво на култура би следвало да осъзнаваме, че не става дума за Бог.

В друго ключово изречение се споделя, че при насочването директно към най-високата истина човек става То. Или То става човек. Изключително важен аспект на цялото ни занимание по духовност. Работим с предмет, който не може да бъде преподаден, предаден или обяснен – ето защо разполагаме само с бегли намеци. Японецът продължава да ни провокира с думите, че ситуацията с най-високата истина е такава, че дори цялата Вселена е просто малка частица от Нея. Според него може би дори най-високата истина всъщност продължава отвъд Вселената. Аз спирам за миг, за да кажа, че такива думи имат своята стойност на ниво поезия, но тук те са продукт на тегав, гаден, гнусен духовен път. Доген и малък брой ученици около него са живяли в отвратителни планински условия – без никакви луксове. Било е трудно в най-сериозния смисъл. Така че неговата поезия е пряка последица от най-бедния и неприятен за сетивата начин на живот, който изобщо можете да си представите. Как смятате, пичът е умрял съвършено неизвестен, дали му е пукало да се занимава да лъже някого? Просто питам, пичове. Просто питам.

Доген в същата глава „Inmo” изрича почти богохулното твърдение, че ние ( човешките същества ) сме инструменти, които То притежава/употребява в рамките на тази Вселена. Общо взето обаче тази идея не е твърде оригинална. Повечето духовни пътеки твърдят същото, че ние сме нещо като рецепторната тъкан на духовния организъм. Ние сме своего рода вид клетки, изпълняващи конкретна функция, свързана с много по-голямо същество. Така че тук Доген е в съзвучие с практически всяка друга духовна традиция на планетата. Но признайте, че и на вас рядко ви се случва да се събудите сутрин с мисълта, че сте една от клетките по тялото на То. Хахаха! Бъзикам се! Много ясно, че сте така през цялото време! Вие сте духовни, забравих! Хахаха! Аре, продължаваме.

Доген пише, че си задава въпроса за това как знаем за То. Според япончето ние знаем, защото нашият ум и тяло се проявяват в тази Вселена, но нито едно от тях не сме ние самите. Сциентоложка идея ли намирисвам тук? Скапаните сциентолози са преписвали от Доген едно към едно! Рон Хъбард, дяволе! Колко народ излъга, куче мръсно! И не те виня! Тъпотата на народа не е отговорност на неговите лидери. Който не разбира, става въпрос, че япончето още преди много векове е предполагало, че ние не сме оригинално присъстващи и произлизащи от тази Вселена, а че само тялото и умът ни са част от нея оригинално. Отпадането на това тяло и този ум по принцип е цел на невъобразимо количество духовни пътеки, включително и в Азия. Азия не е някаква родилка на духовната култура на тази планета – тя е просто част от всички останали континенти, където е имало хора на духа, търсещи свобода. И всички те в крайна сметка са стигали до единственото логическо заключение, че тялото и умът са затвора, в който нашето истинско същество някак си се е набутало. Рон завърта своята жалка имитация на духовен път около същата идея. Затова го псувах няколко реда по-нагоре. Иначе сме приятели със симпатягата.

Какво представлява нашият ум? Той е фонът, на който се проявяват звуци, образи, вкусове, миризми. Така – тук съм аз. Вижте, читатели, не очаквам, че сте духовни, то се вижда от целият ми стил. Но очаквам поне да можете да мислите на елементарно ниво. Очаквам да сте средностатистически същества като мен. Замислете се с тия мозъци. Дайте си сметка колко стара всъщност е древната идея, че нашият ум е гигантски фон, върху който протича виртуалната реалност, която ние наричаме „Аз“, „Моят Живот“, „Другите Хора“, „Работата ми“, „Любовта“, „Вселената“. Дайте си сметка, че абсолютно навсякъде духовниците явно са разбирали същността на проблема за истината, а именно, че нашият ум не съдържа нито една истина! Защото е гигантски фонов режим за интерпретация на сетива! Адски елементарно е! Поне това да осъзнаваме и пак сме напред спрямо 99% от малоумниците днес, занимаващи се с духовност. Те не знаят изобщо с какво се занимават. Нямат и бегла представа дори! Дори това само да осъзнаем, пак е добре. Пак е добре.

Също така япончето ни разказва една древна приказка за двата монаха, наблюдаващи как знамето се вее от вятъра. Единият казал: „Виж, знамето се движи!“ Другият отвърнал като по-умен: „Виж, вятърът се движи!“ И накрая дошъл техният мастър по медитация и ги съсипал с думите: „Тъпаци, и двамата грешите. Умовете ви се движат!“ …. Хахахахахаха! Не бе! Не си правя шеги с вас! Този път не! Наистина Доген е преписал тази приказка в главата „Inmo”. Обаче той страшно сериозно е натъртил, че на пръв поглед е адски подвеждащо лесна тази приказка. Всеки я чете веднъж и смята, че разбира. Това е грешката на аматьора. Този тип сказания за силата са се разказвали всеки ден и се е тренирало върху тях всеки ден, докато се стигне до истински пробив. Това, че разбираш нещо на концептуално ниво на никой не му е пукало, ама грам! Целта е била да се постигне пробив в черупката на възприятието. Това е било истинската цел.

Следващото важно нещо е разказът за някакъв човек, който изгубил баща си като дете и растял само с майка. Грижел се за нея, живеейки в неведение, че в палтото му имало скрита перла, която щяла да озари целият космос. Един ден бил докоснат от „Диамантената сутра“, напуснал старата си майка и тръгнал в търсене на учител – това е пример за поведение, което е рядко сред хората. Да, така е написано. Дебело е подчертано, че става въпрос за поведение, което е рядко сред хората. И сега не бързайте да съдите, моля ви, нали сте духовни. Айде да не съдим поне за миг! Ама, как ще напуска старата си майка? Първо, може приказката да е просто метафора. Може старата му майка да символизира всичките му стари разбирания и убеждения. Аз съм фен на втората теза, че пичът е осъзнал, че трябва да напусне дори старата си майка, за да разбере нещо, което е отвъд, ама много отвъд всичко друго. Откриването на перлата, озаряваща целият космос! Нека за миг бъдем строги. Всеки има майка, всеки има баща. За всички нас тези същества са важни, дори когато са били лоши родители и всъщност с нищо не са ни помогнали. Дори тогава ние имаме по-различно отношение към майките и бащите си. Понякога произлизаме от действително добри хора, инвестирали всичките си години, труд и усилия, за да ни превърнат в добри граждани. За жалост, този проблем е духовен проблем и няма решение. Гадната истина е, че ако някой тръгне напълно сериозно да тренира духовно, такъв индивид по един или друг начин ще се раздели не просто с приятелите си, а дори и с родителите си. Просто винаги е било така и винаги ще бъде. Затова така директно е подчертано, че това е поведение, което е рядко сред хората. И ми е много важно да кажа, че духовността не е за всеки. Под „не е за всеки“ имам предвид точно теб, който четеш! Точно теб имам предвид, да! Онова, което си представяш, че е духовността, няма нищо общо с бруталните и високо рискови действия, направени от истинските духовници, за да успеят лека по лека да разберат нещо за Вселената, в която сме набутани. Съжалявам, но наистина нямаме представа колко е било трудно тези специални същества някак си да се домогнат до един грам златна истина! Те са копаели, читателю, в студена пръст. Абсолютно сами или с минимална подкрепа. Тези знания, които имаме днес и си ги разправяме на кафенце с тъпа усмивчица на личицата красиви, някой, някога, някъде е напуснал всичко, което е имал и с което е бил свързан, за да го открадне от То. И после евентуално да го разкаже криво-ляво на останалите. Така се е случвало. Някой е напускал всичко, жертвал е всичко, давал е всичко, за да има шанс да научи поне частица от истината. Аз никога не бих сторил подобно нещо. Никога, няма начин! Такива хора вече не се раждат. Днес Чоко решава, че спира да прави клипове за FIFA и почва да снима духовни клипове. И хоп! След две години ние вече гледаме на това момче като на духовен лидер. Смешно е. Чоко не е духовен лидер. В днешната епоха няма такива. Има сладкодумци. Има интелектуални лидери. Както обичам да казвам, ако поне това го разберем, би било добре. Защото най-лошо ще е, ако си създадем удобно определение за духовността и почнем да си представяме, че сме духовни – няма по-лошо. Далеч по-добре е да осъзнаваме, че не сме духовни и нямаме нищо общо с истинската работа, която някога реалните духовници са свършили. Кой знае… дано някъде все още има такива и продължават да я вършат.

Всички неща на този свят са То. Ние трябва да осъзнаем от собствен опит, че всяко нещо наистина е То. То не може да бъде подлагано на съмнение, защото е навсякъде. Горе-долу такова е споделянето на Доген относно вътрешното му духовно сетиво, когато е било в неговата най-добра форма. Този японец е бил Меси на духовната игра. Не е имало по-добър, дори не е имало близо до класата му. Скапаният ми текст се надява, че би вдъхновил някого да вземе да си вземе „Шобогендзо“ и лека по лека да си го прочете, за да бъде поне интелектуално адекватен в претенцията си за духовност. Ако не друго, то поне знаем, че тази книга е писана от наистина отдаден и талантлив човек, обичащ писането, обичащ културата, обичащ То.

„То! – изкрещя той към Майк, обезумял от ужас. Никога през живота си не бе срещал и нямаше вече да срещне толкова дълбоко, зашеметяващо чувство. – То! То! То!“

– Стивън Кинг, романът „То“ –

Магьосник драскал по темата:

lexasСветът на Венъм

Изключително неприятно ми е да говоря за себе си, защото съм твърде обикновен и скучен. Нямам нужда от повече, така че какво повече да кажа? Посветил съм се на остатъка от дните си.
За контакт с мен кликни тук!

Последни драсканици

Архив на драскача

• Другивторник, май 26, 2026Един последен танц
• Другисъбота, април 25, 2026Есе в чест на J.R. Carrington
• Философияпетък, април 3, 2026То
• Другипетък, март 27, 2026Коментар върху Медитация 1