Признавам си, че с този текст максимално ще предизвикам способността на Spellbinder да бъде широко скроен по отношение на тематиките в своя сайт. Защото днес ще пиша за моята най-голяма зависимост и за моята най-голяма любов в рамките на тази зависимост. Ще споделя с вас, макар и в най-общи линии и без да навлизам в някакви невероятни подробности, за извървяния ми път през порното. И за най-великата жена в този бизнес – J.R. Carrington.
Връщам лентата максимално назад във времето и веднага си спомням, че първите ми съзнателни мигове с порно са доста странни. Виждам как съм в апартамента на баща ми, как майка ми е в кухненската част, а татко гледа на телевизора мъж и жена, правещи нещо смислово неразбираемо за мен. Т.е. трябва да съм бил някъде четири годишен, защото майка ми си тръгна и ме остави някъде към петата ми година. Важното тук е, че определено помня, че всичките ми начални контакти с индустрията за възрастни са свързани точно с баща ми. Той имаше такива списания, както и няколко такива видео-касети. Аз бях твърде малък тогава и в онзи период човек има нелепи обяснения за всичко около себе си. Всъщност човек цял живот има нелепи обяснения за всичко около себе си. Факт! Но моето обяснение на порното беше, че мъжът и жената няма начин наистина да правят това, което правят, защото ми изглеждаше отвратително. Беше гнусно и искрено смятах, че случващото е наужким. Подозирах, че, както в останалите филми има специални ефекти, така и в този род филми е измислен начин актьорите само да изглежда, че правят това, което правят. Както в „Ловци на духове“ само изглежда, че има духове, но реално няма.
По-късно тези материали на баща ми почнаха да ми стават по-любопитни. Нямам идея кога осъзнах, че всичко е истина. Само ще добавя, че на петнадесет годишна възраст започна развитието на зависимостта. Превърнах гледането на филми от този род в ежедневие, смесвах го с разсейващи вниманието ми други дейности, така че да прекарвам по-дълго време в практиката. После осъзнах, че ако гледаш големи сетове от снимки, времето се увеличава, удоволствието се увеличава. И почнах да търся предимно тези сетове от снимки, които се правят при всяка по-сериозна продукция на големите компании в жанра.
Защо ви споделям това? Защото в днешно време е модерно да се говори за зависимост към алкохол, наркотици, хазартни дейности, но порното се неглижира тотално. Аз съм тук, за да ви кажа, че последното е точно толкова пристрастяващо за един мъж, колкото е и алкохолът. И е точно толкова преувеличаващо реалността. Защото какво е алкохолът всъщност? Преувеличаване на реалността във всеки смисъл на думата. Чувстваш се по-готин, по-силен, по-прав, по-умен, по-готов да направиш онова или това. Филмите за възрастни са преувеличение на реалността също, защото там жената е специално подготвена за конкретна цел – да бъде уред за удоволствие. Когато консумираш този тип продукт на един изключително безмилостен бизнес, ти получаваш ненормално високо ниво на щастие. Ти ставаш шаман. Ти се превръщаш в Буда. Ти надминаваш по награда ( допамин ) и най-изявеният алфа-мъж на този свят. Мозъкът ти влиза в такова самадхи, че и най-дълбоката медитация е само далечен повей на вятъра пред бурята, в която се превръщат химическите вериги на невронната структура в черепната ти кутия. Никоя жена на този свят не може да направи това за теб. Няма място за сравнение.
Трябва ли да ми вярваш, читателю? Ще ти споделя нещо. В тази практика аз съм Кристиано Роналдо и Меси взети заедно. Аз съм Майкъл Джордан и Майк Тайсън, аз съм Михаел Шумахер. Когато ти казвам, че никоя жена не може да направи това, което 12 часа снимки на порно кралици могат да сторят за мозъка ти, трябва да го приемеш безусловно. Защото ти го споделя един от Боговете в този духовен занаят.
Друга причина да добавя този екзотичен детайл към образа си тук е тази, че много държа да ме приемаш като човек. За предпочитане е да ти създам впечатлението, че си в пъти по-достоен и качествен човек от мен. Искам категорично да се измъкна от тегобата на гуру-тата, защото последните стават винаги жертва на непосилните очаквания от техните фенове. Хората са жестоки, безмилостни и категорично неадекватни, когато става дума за фенство и почитателство. Те издигат любимците си в култ, те ги превръщат в нереалистични съвършени същества, след което, когато се разбере, че те са просто хора, ги убиват по най-гнусен начин. Това става с всеки любимец на масите – няма изключения. Ето защо, макар и само в качеството си на драскач в сайт за вдъхновения, аз искам да бъда, колкото мога по-реален с читателя. Искам последният да осъзнава, че се боря със слабости, с грешки, с провали, с тежки удари от съдбата. Искам читателят да осъзнава, че не съм един от съвършените му любимци, а просто поредният човек.
Третата страница от този текст ще бъде изцяло за J.R. Carrington – моята най-любима актриса в бизнеса! Хей, хора, кълна се в най-свидното си, че обичам тази прекрасна жена. Бог ми е бил свидетел стотици пъти колко я желая, колко си я обожавам и колко много я искам за приятелка. Тя е момичето-мечта! Луда, руса, светлоока и достатъчно висока, за да я уважавам без основателна причина. Просто така! Просто защото е съвършеница, звездна капчица сълза от окото на Източника, търкулнала се по лицето му и паднала върху сърцето на най-откаченото момче, което познавам. Визирам себе си! Не познавам по-откачен тип от себе си. И колкото и да е ирационално, късният период от творчеството на J.R. Carrington ми е десетократно по-любим от ранния й такъв. Демек, когато е млада, тази жена определено не ме впечатлява толкова, отколкото при възрастната й версия. И като млада е тотал щета, но като зряла вече си личи, че нещата са необратими. Както каза докторът, докато преглеждаше ядрено-магнитния резонанс на хеми-сферите на моя мозък: „Хм, забелязват се значителни отклонения от нормалното функциониране. И за жалост, приятелче мое, състоянието ти е нелечимо! Обречен си да функционираш по този начин!“ … Така че може би видях в J.R. Carrington същото, което в един момент усетих в себе си. Няма връщане назад. Мостът към нормалността е изгорял завинаги.
Тя ми даде много. Гледах я отново и отново толкова много пъти, но никога не ми омръзна да се връщам към нея. С времето, когато си зависим към тия неща, си правиш класация в главата си. И в моята класация никога не е имало друга, за която да си помисля, че е по-добра. Имам си номер две и номер три, но и двете ни най-малко не застрашават първото место на J.R. Тя е физическият идеал за създаване на максимално вълнение във всяка част на материалното и духовното ми тяло. Което ме връща на идеята за преувеличението. Всяка зависимост в крайна сметка опира до простичкия факт, че зависимият замества скуката на реалността с екстаза на илюзорната индустрия, към която се е закачил. Духовната борба в най-строгия смисъл е борба с илюзиите. Тук не говорим за развитие на сили, попадане в изменени състояния на съзнание. Тук дебатираме могъществото на илюзорните образи над функционирането на нашия мозък и съответно ум-тяло. Не е по-сложно от това. Преувеличеното е привлекателно, изкривеното е интересно. Точно поради това всяка истинска духовна тренировка е упражнение по пребиваване в нормално състояние на съзнание. Ние не можем да търпим нормалността. Тя ни е скучна, тя ни дразни. Ние я мразим.
Трите ни страници приключиха, читатели. Имаше още, но то няма голямо значение. И вие, и аз, знаем, че след миг всичко ще бъде забравено.
Motorhead – The Game
Магьосник драскал по темата:
- Светът на Венъм
-
Изключително неприятно ми е да говоря за себе си, защото съм твърде обикновен и скучен. Нямам нужда от повече, така че какво повече да кажа? Посветил съм се на остатъка от дните си.
За контакт с мен кликни тук!
Последни драсканици
Другивторник, май 26, 2026Един последен танц- Другисъбота, април 25, 2026Есе в чест на J.R. Carrington
- Философияпетък, април 3, 2026То
- Другипетък, март 27, 2026Коментар върху Медитация 1