Човек се лута без посока,
дори, когато с ясна е в ума насока,
човек вълнува се от всичко,
често вика и подскача истерично.
Човек ли бе да го опишеш, човек се той зове, ала не знае, някой друг е той и не разбира, че човек да бъдеш – трудно се постига.
Живее сякаш е на кино, герой от книга, от поема, сякаш винаги ще оцелее – измамната надежда в него тлее.
Живее сякаш времето му е безкрайно, време да узрее,
та дори презрее, а умира по-нищожен от хлебарка, с душа на мравка, мравка-канибалка.
Но има и човеци – те зоват се изключения. Често се не срещат, а познаеш ли ги – будят в теб вълнения.
Те са хора, те са смисъл, те любов излъчват само с мисъл.
За тях живея и копнея, за тях готов съм да умра с усмивка.
Псевдо-хората са като вещи, с лекота се палят и изгарят като свещи.
Просветените не са такива, те запалват вдъхновение,
те са източникът на надежда и вълнение.
Ден и нощ горят и недогарят,
пламък на любов и нежност – тяхното велико проявление.
Срещнеш ли такъв човек засмей се, лястовица бяла ти видял си – с топлината му ти сгрей се.
Магьосник драскал по темата:
- Обикновен вълшебник
- Насладете се на моето творчество, то е тук да вдъхновява и е това, което е – естествено и неподправено, споделено с вас, с дълбоко чувство на радост и страст! (Още..).
Последни драсканици
Философияпетък, октомври 16, 2026Дзен в кожух
Другичетвъртък, октомври 8, 2026За сайта, кармата и още нещо…
Философиясряда, септември 30, 2026Лъжата
Езотерикасряда, септември 23, 2026Времето