Някъде на край света,
скърцайки отвори се врата,
плахо и свенливо се търкулна,
малка капчица роса.
Чиста като майчина сълза,
цветове облива с топлина,
искрена като дете е тя,
мечтае да им върне свежестта.
Охлювче примолва се едва:
– Мила Капчице, бъди така добра,
донеси ми моля, мъничко вода.
– Земя нагорещена е от слънце, светлина,
в тази жега, неизбежно ще умра!
Капчицата се смилява,
желае да помогне, пък, каквото ще да става,
но от-де да вземе тя вода,
оглежда се навред – наоколо, ни извор, ни река.
Охлювчето се превива жално,
краят му настъпва бързо и фатално.
Изходът един е, но уви,
изглежда той летално…
***
Ненадейно, радостно очи отваря,
изпълнен с нови сили до безкрая.
Пълзи и пее с волен глас:
– Ех, какъв герой съм аз!
А от капчицата ни следа,
в миг поела е към Вечността.
Но щастлива е душата и сега,
че живот дарила е била!
Магьосник драскал по темата:
- Обикновен вълшебник
- Насладете се на моето творчество, то е тук да вдъхновява и е това, което е – естествено и неподправено, споделено с вас, с дълбоко чувство на радост и страст! (Още..).
Последни драсканици
Философияпетък, октомври 16, 2026Дзен в кожух
Другичетвъртък, октомври 8, 2026За сайта, кармата и още нещо…
Философиясряда, септември 30, 2026Лъжата
Езотерикасряда, септември 23, 2026Времето