Има хора, които редовно ме питат нещо от сорта на „Ти нормален ли си да правиш това?“, визирайки онова, което правя тук. Нормален ли съм да влагам толкова труд и усилия да вдъхновявам и просветлявам непознати, които при това със сигурност няма да го разберат и оценят. Каква полза от всичко това, какъв е смисълът? Това е според тях…
Ето как стоят нещата, всъщност. Не го правя за вас, драги ми читатели, ползватели. Правя го за себе си. Правя го от болен идеализъм. Част от Пътя ми е – за хубаво или лошо. Така го чувствам и така го правя. Понякога ми носи удоволствие и удовлетворение, а друг път – напрежение и излишно вълнение. Човек не може да избяга от себе си – не е и нужно. Всъщност, точно това е, което е необходимо да стори. Да открие себе си, да осъзнае какво представлява и да го изживее такова, каквото е. Нищо повече и нищо по-малко от това.
Методите разположени в сайта, присъстват именно с цел себеанализ, търсене и изследване на това, кои сме ние и кои не сме. Биха могли да помогнат на човек, който се чуди и мае кой е, какво е, давайки му информация относно фабричните настройки при появата му тук. Разбира се тези методи не бива да бъдат приемани за единствени и непогрешими. Те са една от много други възможности, които имаме пред нас, за да открием себе си. Хубаво е да се приемат само като отправна точка, над която да се надгражда чрез практическо приложение и натрупан опит. Просто ориентир – нищо повече.
Ще дам и конкретен пример със себе си, използвайки не много познатия у нас метод на Матрица на съдбата, който обаче дава учудващо точни резултати. Или поне в общия случай.
Избирам от падащото меню числата, които излизат на моята диаграма при въвеждане датата ми на раждане и установявам, че от гледна точка на МС по отношение „Карма от минал живот“ или по-известна като „Кармична опашка“ се явявам следното:
Важно е да отбележа, че в различни източници може да бъде с различно наименование, но за програмата на сайта думата е „Просветен“. Тази дума ми допада, естествено, защото прекрасно пасва на скромната ми, обикновено-вълшебна особа (минутка за реклама, нека бъдат 3 за щастие)!
3 минути по-късно…
Но, ноо, ноо, но вместо нея съм срещал и редица други със сходен смисъл. Например, сещам се, че някъде бе използвано „Духовен жрец“, както и „Йерофант/Свещеник/Духовник/Мъдрец“ – нещо от сорта. Различни преводи, различно наименование, но смисълът е идентичен или поне доста сходен.
Както виждаме от написаното в така нареченият „предишен живот“ нещо съм прецакал или някой ме е прецакал… В резултат – онова, което съм могъл да дам на света си е отишло с мен. Колко тъжно, нали? Момент, да пусна една сълза! Ок, пуснах я… Сега сигурно ще се превърне в нещо вълшебно и красиво – мома, птица, крокодил… Ми да, що не?! Няма да ги дискриминираме я! Кво от тва, че са рептили?! И крокодилите душа носят. Точка. : )
Май пак се отплеснах в лирични отклонения и е време да се връщаме обратно към темата.
Да видим, какво правя в настоящия живот и дали съм си взел поука? Ш пускам ли прахосмукачка да чистя кармата или като едно доволно прасенце ще си цапам и трупам още от нея до насита.
Очевидно съм пуснал шибания сайт, а в него има достатъчно шибана информация, която да стигне до шибания свят. И който я счита за полезна да я използва, както намери за добре. Mission accomplished! – кармата да го духа, поне в тоя живот. Немъ за ко да мъ сбара! Каквото знам го споделям, уж… може би… м-м-м, понякога… : )
А, сега сериозно. Концепцията за карма е поредната илюзия на игровата платформа, в която се намираме. Това, обаче съвсем не означава, че не е валидна и не оказва голямо влияние тук. Оказва го и още как. На колкото хора съм проверил „Кармичната опашка“, на толкова действително написаното е отговаряло на онова, което съм знаел за тях от самите тях или от собствените ми наблюдения върху живота им. Тоест, това нещо действа и определено може да даде някаква насока. А, онова, което споделих за илюзорната ѝ природа – да, и то е истина, но изисква определени познания и разбиране, за да има чисто практическо приложение.
Разбирате ли? Много по-лесно е да бъдат използвани познати и общодостъпни концепции за света, отколкото да се отиде отвъд тях. Умът вече им е привикнал и ги е закотвил на дълбоко вътрешно ниво в самите нас. Нужни са твърде много пробивна сила, воля и разбиране, за да се случи второто. Все пак, който ги има и е достигнал етап на съзнаване, позволяващ му да ги използва адекватно, то нека го стори. Нека счита, че кармата за него няма да има тежестта и въздействието, които обичайно оказва върху останалите хора, без значение, дали те вярват в нея или не.
Може би в случая най-подходящото, което мога да споделя са цитати приписвани на Далай Лама и Пабло Пикасо, гласящи следното:
както и
Няма никакво значение, дали наистина са го изрекли или не и кой точно го е казал. Може и да е някой съвсем непознат и анонимен автор. Ясно е, че информацията понякога е неточна. Това в случая не е важно. Важен е смисълът на изречените думи. Осланяйки се на него ще кажа, че абсолютно същото важи и за кармата. Нужно е човек да се сблъска и опознае истинността ѝ, за да прозре илюзорността ѝ. С това би разбрал и как да я заобикаля – мечтата на всеки чийтър. : )
А сега да се върнем на прасенцата, защото несправедливо ги окепазихме (тази хубава българска дума), малко по-рано в материала. Всъщност, те са изключително чисти животни, а славата, която им се носи е плод изцяло на човешка глупост, както и липса на необходимо пространство за отглеждането им. Те, милите, си имат строги хигиенни навици и ако разполагаха с необходимата площ това ясно би си проличало. Търкалянето в кал не е знак за липса на хигиена, а начин за терморегулация. Тъй като свинете нямат потни жлези, те използват калта като слънцезащитен крем и регулатор, за да се охладят в горещите дни и предпазят кожата си от слънце и паразити. Тоест калните бани за тях са жизненоважни.
Бих казал, че резонният въпрос в такъв случай е – кой е истинското прасе? Прасето или човекът…? Последният, осъждащ ги на доста кофти живот с предизвестен край. Отговорът май е някак неудобен. Което ми напомня и за нещо друго.
Преди време слушах по радиото (някои от нас все още използват такова, особено, ако живеят в пещера сред гъста гора, където 5G не припарва…) интервю с баба от безлюдно село. Село с население от има-няма трима-четирима души. Може би бе някъде из Родопите, но не си спомням името.
Интервюиращият попита възрастната жена не изпитва ли страх от дивите животни, живеейки сама там.
Отговорът бе:
– Не от животното м е страх, чадо,
от човека се страхувам…
Магьосник драскал по темата:
- Обикновен вълшебник
- Насладете се на моето творчество, то е тук да вдъхновява и е това, което е – естествено и неподправено, споделено с вас, с дълбоко чувство на радост и страст! (Още..).
Последни драсканици
Философияпетък, октомври 16, 2026Дзен в кожух
Другичетвъртък, октомври 8, 2026За сайта, кармата и още нещо…
Философиясряда, септември 30, 2026Лъжата
Езотерикасряда, септември 23, 2026Времето