От цяла вечност отлагам тази толкова фундаментална, по отношение настоящата реалност, тема. Но вече е крайно време да се захвана с нея. Да се захванем с времето. Отлагането приключва сега. Точно в този момент. Във вечното СЕГА. Но за това малко по-късно. По-късно в кое? Във времето…
Ще се опитам да бъда максимално кратък и ясен, макар вече цял абзац да разтягам абстрактни желирани бонбони от тип гумени мечета. Любимите ми! : )
Добре де, не се сдържах да поразтегна още някое мече… Нищо, тези цветните са гимнастици. Колкото и да ги разтягаш няма да се оплачат. : ))
А може би пък е неизбежно точно, защото говорим за време, а това е тооооолкова разтегливо понятие, че няма накъде повече. Бих казал по-скоро пулсиращо, подобно на подскачаща пружина. Ту се свива, ту се разгъва. А може да бъде сравнено и с балон, който ту спихва, ту изпълва с въздух.
Добре, спирам. Обещавам! – че вече съвсем се отнесох… : )
Времето е илюзия драги ми читатели.
То е в пряка зависимост от наблюдателя (онзи, който го регистрира), неговите чувства, мисли, емоции и впечатления.
Час прекаран в приятно занимание минава като миг. Същият, преживян в нещо отегчително, напрягащо и натоварващо нервната система се усеща като цяла вечност.
Практически и това, с какво време разполагаме във физическо тяло зависи изцяло от собственото ни възприемане на света и околната среда. Всичко това оказва своето влияние. В това число и остаряването, амортизирането и цялостното изхабяване на мобилното устройство, което душата употребява като превозно средство в рамките на тази реалност, също е в пряка зависимост от самите нас.
Не е обаче толкова лесно да бъде повлияно на тези процеси – даже за повечето хора е практически невъзможно. Проблемът е инсталираният BIOS (вграден софтуер на базисно ниво), ако използваме компютърна метафора. Вашата основна система е програмирана да остарява и умира. Всеки аспект от физическата обвивка търпи този телесен разпад по линия на код (програма), който бива активиран още от мига на раждане. Всичко това е допълнително усилено до степен на кристализация от друг един такъв код – генетичият. По-точно уникалната ДНК комбинация (генотипа) на конкретния индивид. Наследеност, внушения и наблюдения, достигащи до нас от околната среда. Изброеното неизбежно оказва своето влияние. Епигенетиката е науката, която задълбава повече по отношение на отключване и заключване на дадени гени и тяхното проявление, но е далеч от това да повлияе на стареенето като процес. Между другото – не е и нужно. Самият процес от съзнателна перспектива би могъл да бъде едно безкрайно красиво, романтично и достолепно преживяване. Зависи как ще изберем да гледаме на него.
Времето е фактор единствено в земната игрова платформа, извън нея, то практически не съществува. А тук то се явява относително понятие, бидейки в току-що описаната зависимост.
Да обърнем внимание и на нещо друго.
Хората, които някога са си „играли“ с осъзнато сънуване или преживявали приключения от т. нар. извънтелесни преживявания (астрални проекции) са пределно наясно, как времето променя своята скорост спрямо преживяваната реалност. Понякога даден сън може да изглежда като цяла вечност. Изпълнен с множество преживявания, с много динамика и променящи се сюжети, създавайки усещане за изживени седмици, месеци или дори години. А по отношение на текущата действителност да са минали 15-20 минути или да кажем час-два.
Много добър пример в това отношение е небезизвестният филм Генезис (Inception) с Леонардо да Вин… ъ-Ъ… ди Каприо. В него изключително добре е илюстрирано случващото се при все по-голямо вглъбяване и потъване в едни неизследвани от науката (поне на официално ниво) съновни територии. На зрителите са показани нюанси от реалността, такава каквато не я познават и в по-големия си процент биха възприели за фантастика. Не, пичове, не е фантастика – личен опит. Това обаче няма как, а и не е нужно да се доказва пред голямата аудитория от любители на сеира. Който има интерес към нещо би могъл, а и всъщност е задължително ако търси достоверност, сам да се потопи в неговите дебри, изследвайки го лично. Доказвайки или отхвърляйки за себе си неговата достоверност, чрез собствен опит и практически преживявания.
На фона на това, че е илюзия, времето се оказва и най-важният фактор в тази реалност.
Всичко, което се случва тук губи или добива смисъл спрямо това, дали се е случило в подходящото за целта време, подранило или закъсняло. Това са трите условни положения. От обективна гледна точка всички те са илюзия на сетива и възприятия, но в чисто практически план имат съвсем реална стойност.
Искате да карате ски или сноуборд – чудесно! Но не живеете в Алпите, нито на Боровец или Банско и по-важното – не сте на 15, когато всъщност ви се е искало да го правите. От настоящата ви ситуация е необходима много повече енергия и внимание, за да се случи. Съдържа и много повече риск. Особено ако физическото ви състояние не е като на тинейджър. Дори да приемем, че вече имате възможност и условия да си „сбъднете мечтата“. Тя няма за вас същата стойност. Времето за нея е отминало.
Споменавайки думата ски, се сетих, че не им симпатизирам. Изобщо даже, но пък симпатизирам на Линдзи Вон. На сайта по-известна като Линдзи Бонбон. Нямаше как да не го отбележа… : )
Същото важи и за човешките взаимоотношения. Желаете дадена жена/мъж за спътник в живота. Влюбени сте, вдъхновени, но уви, нещата не се случват. След време се оказва, че и този човек ви желае, но вече обстоятелствата са различни. Имате по 5 деца (всеки по 5, хаха) от други хора. Вече сте на възраст, в която всичко онова, което ви се е искало да преживеете заедно далеч не би било така приятно, както преди. И като цяло въпреки сбъдването си, тази мечта е изгубила практическата си стойност за вас. Кой е в дъното на всичко това? Отново времето.
Друга ситуация – разполагате с твърде много средства и възможности. С множество контакти и опции от всякакво естество, но не и с необходимата съзнателност, че да ги използвате адекватно. В резултат вместо радост в сърцето и душата, низ от незрели решения ви води до пагубни последствия. Защо се случва всичко това? Ами, отново времето е в дъното на нещата. Твърде рано се е случило, твърде много сте подранили с всички тези възможности. Все още не сте имали необходимите опит и мъдрост, за да ги усвоите пълноценно и донесете радост, а не тъга в живота си.
Всичко това, обаче си остава игра на ума, неговите вечни тревоги и притеснения. Постоянното оценяване и анализиране на дадени ситуации от перспективата на правилно и грешно. На по-рано, по-късно или пък точно навреме. Разберете, че това са механизми и състояния, целящи да поддържат страх в организма и затвърждават усещането за реализъм на илюзията, в която всъщност всички сме потопени. По този начин вие бивате закотвени в Играта. В нейната въртележка и цикличност.
Времето май наистина се оказва доооста важен, изграждащ и поддържащ елемент, както и влияещ фактор (ако не и най-важният) по отношение на земното ни приключение.
Струва ми се, че в огромния си процент всички ние като деца сме мечтали основно за две неща – да можем да летим и да имаме машина на времето. С други думи човек още от най-крехка детска възраст мечтае за свобода и контрол – парадокс, а?! : )
Мда, всичко е един голям парадокс, а времето всъщност означава точно това – контрол. Който има власт над него, притежава власт над живота и на практика побеждава смъртта. Това, дали не ви напомня за друг текст, който неотдавна бе публикуван на страниците на сайта: „Младост без старост и вечен живот“.
Ще ви споделя нещо като бонус, непланиран бонус към настоящата статия.
Времето отвъд оковите на тази реалност може да е илюзия, но в нейните предели е мечтана цел за същества и техните жадуващи за власт, засмукващи енергии, за които само сме чели в приказките и срещали в митове и легенди. Вече изяснихме причината – онзи, който има контрол над него, практически управлява и реалността.
И ако само за миг си представим, че тези митологични създания (онези от легендите), в много култури възприемани като богове, са реални същества – просто за момент дайте шанс на тази идея. То не биха ли се избивали помежду си кой да оглави вечната ранглиста на „по-бог“ и „най-бог“ ? Кой да добие контрол над всички останали богове, получавайки тяхното пълно преклонение. Това, разбира се освен вече наличният такъв над клетите, нищо не подозиращи пионки – хората. Използвани в качеството си на енергиен ресурс от зората на сътворението – но тях въобще кой ли ги брои? Интересна теза, нали? Дам, какво ли щеше да бъде, ако бе реалност?
А, ако ви кажа, че Е…?
Не, не съм казвал такова нещо. Забравете, че сте го прочели. Това всъщност не се е случвало. Сънували сте… А, може и аз да съм сънувал… : )
Веднага закрийте с ръка горното изречение и го изтрийте от архива на спомените си, незабавно! Това никога не се е случвало или както вече казах – вие просто сънувате. Ето, готово, решихме проблема! Сега вече можем да спим спокойно, връщайки се към до болка познатото, циклично повтарящо се, отегчително ежедневие, търпеливо чакайки времето да извърти докрай центрофугата, наречена живот. А с това и окончателно заличи петната по нашата прокъсана дреха, около която толкова много се суетим. Да ги заличи от лицето на земята, заедно със самата дреха.
– Говориш пълни глупости! – чувам някой да казва…
– Ти, днес изпи ли си хапчетата? – долавям друг да сумти…
– Как избяга от лудница? – трети иззад ъгъла се провиква…
Е, на последния все пак ще отговоря. Използвах кран. Справка „Руби и Куентин“… В главните роли Жерар Депардьо и Жан Рено. Силно препоръчвам този филм от далечната 2003-та, ако искате да се насладите на доза искрен и неподправен смях, извиращ неудържимо от вас на фонтани. : )
И така, драги ми любопитни читатели. С този текст ви бе хвърлена трошичка истина, която обаче е моята истина, а не вашата. Ако искате да я присвоите е нужно САМИ да ровите, проучвате и тествате реалността, която ви заобикаля. Евентуално стигнете до сходни изводи и заключения или пък ги отхвърлите напълно, обявявайки ги за нелепа фантастика, плод на нечий болен мозък.
В началото споменах за вечното СЕГА, казвайки, че ще го разясня по-късно. По-късно вече настъпи. : ) А обяснението е следното, като ще цитирам себе си с нещо, написано до някого, когото познавам от „минал живот“. Брей, че потайно звучи, нали?! „Нещото“ бе изпратено по бял гълъб в скорошно писмо с кралски печат:
Умът създава концепцията за прераждане или паралелни светове, за да даде на съзнанието усещане за път, еволюция и история. Егото се крепи на паметта (миналото) и на очакванията/плановете (бъдещето). Без тази илюзия, чувството за идентичност би се загубило.
Бих добавил и нещо друго. Винаги съм се чудил на хора с интерес към филми и книги от тип фантастика. За какво са ви? По-голяма фантастика от този живот – няма. Няма и да има. Просто го изследвайте, и неговата магия и неподозиран потенциал сами ще се разкрият пред вас.
И един цитат по памет на който за съжаление не съм автор, но пък е изречен от някого, към остроумния и прозорлив дух на когото изпитвам дълбоко уважение:
„Никога не съм позволявал на училището да пречи на образованието ми“ – Марк Твен
Любопитен факт от живота на тази личност е, че се появява на бял свят две седмици след като Халеевата комета минава най-близо до Земята. Малко преди да си отиде изрича следното:
„Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: „Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно“.“
Марк Твен напуска света през следващата година (1910-та). Точно ден след като Халеевата комета достига своя перихелий (най-близката точка до Слънцето), ставайки видима на небето.
Магьосник драскал по темата:
- Обикновен вълшебник
- Насладете се на моето творчество, то е тук да вдъхновява и е това, което е – естествено и неподправено, споделено с вас, с дълбоко чувство на радост и страст! (Още..).
Последни драсканици
Философияпетък, октомври 16, 2026Дзен в кожух
Другичетвъртък, октомври 8, 2026За сайта, кармата и още нещо…
Философиясряда, септември 30, 2026Лъжата
Езотерикасряда, септември 23, 2026Времето