Вероятно в социалният ви кръг има поне един човек, който е постоянно вторачен в детайлите. Отстраняването на несъвършенства и намирането на перфектният елемент за определена конфигурация, откриването на липсващ елемент са като негова супер сила. Като специално умение, което другите биха искали да притежават. На пръв поглед изглежда съвършено. И желано. А дали наистина е така? Хайде да погледнем малко по-внимателно. Какво всъщност показва този процес? Постоянната нужда да се придава визуално съвършенство и завършеност.
Ако се вгледаме в дълбочина лесно ще установим, че всъщност в този процес има изключително болезнена нотка – опит да направиш всичко толкова съвършено, идеално и хармонично на пръв поглед, че никой да не се вглежда в дълбочина в него. За да не установи съвсем случайно, че дълбоко вътре има пукнатини, несъвършенства, болка, комплекси и несвършена работа. Болезненият перфекционизъм всъщност е опит да си сложиш маска, която да развееш с гордост пред света и да се чувстваш неуязвим. Скрит от потенциалната лъснала на бял свят истина, че си един най-обикновен човек с проблеми и работа за вършене. Като безброй други хора по света.
Колко от перфекционистите могат да се усмихнат и да оставят един детайл несъвършен с ясната идея, че няма никакво значение? Малцина. Онези, които са надмогнали суетата си и живеят извън нейната жлъч. Онези, които са осъзнали, че всъщност детайлите са важни само дотолкова, че да бъде предадена чисто и ясно идеята за смисъла на всичко, което ни заобикаля. Да бъдат предадени същността, стремежът, посоката. Формата не е от значение – посоката е. А когато си вглъбен в идеалът за формата и визуалното представяне всъщност душата ти пустее. Всичко е обвързано в материя. Връзката с нетленното е сведена до минимум. И именно тук идва най-голямата разлика между перфекционизма и идеализма – разликата между материята и нетленното.
Голяма част от хората биха казали, че перфекционизмът е преследване на съвършеното. Да – но на съвършеното прикритие от останалите. На идеалната броня. Иронията е в това, че на идеалиста не му е нужна формата. Той работи с енергията на реализацията и обвързването. За разлика от перфекциониста, който разхищава енергия и я затваря във физическа реализация на псевдо съвършенство.
Замисляли ли сте се кога Мама Природа създава съвършенство? Когато е нужно за определена функция. За да може да бъде реализиран процес. Природата използва ли съвършенството за да създава заблуди? Не. Просто не и е потребно. Това е разхищаване на енергия, тоест на животворна сила. В един момент се събуждаме и осъзнаваме, че сме губили време и енергия в излишно търсене на перфекционизъм не по друга причина, а защото сме неспособни да се погледнем открито в огледалото и да осъзнаем красотата на собственото си несъвършенство. И да живеем с нея без да се налага да създаваме фалшива и неискрена стойност. Откъдето и да го погледнем всичко това е сериозна загуба на време и енергия. Време, което можем да изживеем различно. Енергия, която можем да вложим в различна посока.
А ти? Перфекционист ли си или идеалист? Не е проблем каквото и да си. Въпросът е знаеш ли какво искаш да бъдеш и как да го постигнеш?
Магьосник драскал по темата:
- Зелена вещица
-
Зелена вещица по душа, миньонче, романтичка с изявен вкус към езотерика, мистика, билки, ароматерапия и свещи. Кристали, метли и котки са силно препоръчителни за добро настроение!
За контакт с мен кликни тук!
Последни драсканици
Философиянеделя, септември 13, 2026Перфекционизъм VS Идеализъм
Философияпетък, юли 24, 2026Просто ей така
Поезиячетвъртък, април 9, 2026Вдъхновение
Наукавторник, март 24, 2026Наука vol 1