Какво, ако днес е последният ден от живота ти? Какво ще сториш, какво би пропуснал, как ще го изживееш? Изключително ценно е да се събудиш с тази мисъл – че днес, точно днес всичко приключва за теб. Отрезвяващо и освежаващо е – като че са те полели с кофа студена вода направо в леглото.
Започва напрежение, започва стрес, искаш да свършиш хиляди неща и ако може едновременно. Бързо осъзнаваш, че това е невъзможно и изведнъж хоп и всичко приключва – стресът изчезва. Но преди да стигнеш до тази точка, какво ли не ти минава през главата…
Спомняш си, че искаш да напсуваш някой, че искаш да набиеш друг, че мразиш трети, че от все сърце желаеш да прегърнеш и целунеш четвърти и пети… Няма време! Тук минутата е много, твърде много. Само едно нещо е сигурно – няма да се спи през следващите 24 часа. Няма защо да се спи, няма защо да почиваш, та нали после ще има да си почиваш, колкото ти душа иска… : )
Както първоначално изглежда, че целият този стрес блокира необратимо процесите в мозъка и тялото, че просто не можеш да решиш кое първо да свършиш, кое после и кое изобщо не, изведнъж всичко това в миг изчезва. В главата изплуват само няколко картини, хора или събития, непосредствени тревоги, мечти или спомени, които съвестта събужда в ума с приоритет и единствена цел, ако е възможно да успокои и балансира онова, което напряга душата в дадения момент.
Доста диво преживяване, а? Да, такова е, ако се потопите в него истински ще можете да го оцените по достойство, ще може да извлечете и неговата ценност, а тя е съвсем ясна. При такова състояние на стрес, напрежение, липса на време и тотална тревога, човек е способен да преживее истинско събуждане по отношение на това, къде се намира или поне, какво наистина е ценно за него, за какво душата му копнее.
Опитвали ли сте да симулирате подобно преживяване в главата си? Поне за миг да си го представите.
Ако отговорът е да, то следва въпросът, а съумяхте ли да прозрете и какво наистина е ценно за вас, какво желаете да сторите преди да си отидете, в какво намирате истински смисъл? Може да е извинение, обяснение в любов, оказване някому помощ и подкрепа или нещо друго, съвсем различно – екстремно и брутално. Нещо, което дори не предполагате или по-скоро не бихте искате да си представяте и признавате, че наистина желаете. Нещо напълно извън общоприетите норми на поведение и колективно мнение.
Направете го, просто го направете.
Да, толкова е просто. Наистина нищо друго не е нужно, нищо специално, никакви допълнителни инструменти или съоръжения не са необходими, за да можете да стигнете до най-съкровената си природа и скрити, истински желания и мечти. Достатъчно е да си представите, че всичко приключва днес. Ако знаете това наистина, ако предположим, че е възможно човек да знае точната дата на своята смърт и в календара пише, че тя е точно днес, то няма ли това да… да осмисли деня му?! 🙂 А може би и целия живот…
Човек си мисли, че е вечен, че има време да се сърди, да се цупи и обижда, да извършва гадости, че ще му се размине. Човек вярва, че за него последствия няма да има. Вижда как разни други хора имат съответните взаимосвързани, последователни, линейни преживявания, остаряват и дори умират (какво безобразие), но това на него няма да му се случи! И неусетно време се минава и билетът за оня свят се оказва „чекиран“. И вече няма „аз не искам“, „аз не мога“, „за мен не се отнася“ – точно за теб се отнася и точно теб ще отнесе.
Действайте хора (ако четат животни, извънземни и таласъми и за вас се отнася!), действайте, опитайте наистина да живеете, а не да съществувате – нищо от онова, което в момента ви изглежда ценно, което смятане за стойностно няма да има значение за вас, ако знаете, че всеки следващ миг се очаква да ви няма.
Спомням си един „юнак“, беше гадже на близко-далечна роднина. Влизаше в кавги, боеве и разправии под път и над път, сякаш доказваше нещо. Веднъж ми сподели, че винаги се е чувствал вечен – изглежда и по тази причина се гмурваше с такава охота във всевъзможни проблемни ситуации, изпълнени с гняв, агресия и множество опасности за него самия и околните.
Почувствах, че е минал лимита си. Имах интуитивно усещане, че всеки момент ще пострада сериозно, ако не направи радикална промяна с живота си и начина, по който се държи и го предупредих, но сякаш говорех на стена…
Беше наперен и самозабравен, излишно груб в цялостното си отношение. Последствията не закъсняха – няколко дни по-късно разбрах, че е паднал от някакво скеле, по спомени май е било трети етаж и по чудо оцелял – нещо такова.
След време получих обаждане от него. Мисля, че се обаждаше от болницата или току-що бе излязъл от нея, за да ми се извини, че за нещо си ме бил подвел, използвайки някакви класически, добре звучащи, заучени фрази. Пълни глупости, за които човек се сеща едва, когато пострада сериозно. Казах му, че няма проблем и му дадох напътствия за възстановяване – един вид „разкаянието“ бе наградено. Вътрешно обаче знаех, че хората не се променят, не и така лесно и когато са в трудна ситуация са готови и краката да ти измият, целунат и подсушат, но излязат ли от нея и почувстват ли се пак силни, настъпва забрава, агресията им се завръща и си стават пак добре познатите неуравновесени люде.
За съжаление тук ситуацията не бе изключение, а резултатът – моментално приключих отношения с този човек, защото павираше пътя на собствената си болка и последваща гибел, старателно и с отдаденост, без шанс за връщане в здравословно състояние на ум и съзнание. Нямаше защо да се занимавам повече с него – на подсъзнателно ниво явно си бе взел решението и то бе да се занули посредством собствената си неадекватност към света.
Истината е, че съм наблюдавал множество подобни случаи и примери до момента и практиката показва, че хората се мислят за вечни, даже са сигурни, че са такива.
Живеят, сякаш никога няма да умрат, а умират, сякаш никога не са живели.
Гневът в организма се натрупва, когато не изживяваш себе си, болестите – също. Това е така по линия на разминаване между желания на душата и ограничения налагани от ума. Често пъти човек дори толкова е привикнал към самозаблуда, че буквално вярва как това, което прави и което очевидно го съсипва е онова, което наистина желае и за което е мечтал да стори в живота си.
Та, да се върнем на темата, за да можем да я приключим подобаващо и със стил.
Ако днес е последният ви ден, как ще го изживеете?
Потърсете отговора на този въпрос.
Има и нещо забавно във всичко това, защото ако всеки ден живееш с мисълта, че ти е последен, неминуемо в някакъв момент ще се окажеш прав. : )
Магьосник драскал по темата:
- Обикновен вълшебник
- Насладете се на моето творчество, то е тук да вдъхновява и е това, което е – естествено и неподправено, споделено с вас, с дълбоко чувство на радост и страст! (Още..).
Последни драсканици
Философияпетък, октомври 16, 2026Дзен в кожух
Другичетвъртък, октомври 8, 2026За сайта, кармата и още нещо…
Философиясряда, септември 30, 2026Лъжата
Езотерикасряда, септември 23, 2026Времето