Тя отвори очи. Слънчевите лъчи бяха ярки. Твърде ярки. Беше заспала късно. Толкова късно, че беше почти сутрин. Тягостно чувство се плъзна по гърдите ѝ като ледена прегръдка. Тягостно чувство на самота. Помисли за него. За стотиците пъти, когато се беше будила до него. За прегръдката му. За ръцете му. Сега се събуди сама. Копнееше за прегръдка. Сълзи текнаха от очите ѝ. Знаеше, че връзката им беше изчерпана. Приключила. И въпреки това беше тежко. Беше тежко, защото тя взе това решение – да промени реалността и за двамата. И своята, и неговата. Знаеше, че ще има такива моменти – когато реалността се стоварва с цялата си тежест върху плещите ти. Искаше да се разплаче с глас, но не успя. Сякаш нещо я беше стиснало за гърлото. Буца, която не може да бъде преглътната заседна там. Сякаш и дъх не можеше да си поеме. Обзе я паника. Студена тръпка мина през гърба ѝ.
„Дишай! Чуваш ли? Дишай! Поеми си дъх и издишай бавно!“ – си напомни тя. Това сякаш помогна. Тежестта олекна и сякаш се свлече от раменете ѝ. Неведнъж беше разсъждавала за свободата, самотата, връзките с околните. Замисли се какво се беше случвало преди, когато приключи връзка. Отдаваше се на забавления за да не мисли. Да не я боли. Сега вече знаеше, че е било грешка. Че ако не спреш за да премислиш, да осъзнаеш и да преболедуваш никога няма да си на „чисто“. Чисто. Интересна дума. Какво всъщност е чисто? Бяло? С аромат на дезинфектант? Недокоснато? Невинно? На чисто …
„Ето, заповядай! На чисто … Започвай“ – каза си тя и се усмихна с лека нотка на презрение. Не се беше наспала добре. Донякъде мислите, донякъде и бирата, която изпи предишната вечер помогнаха. Главата ѝ тежеше. „На чисто“. Тя се замисли как ухае чистотата. В детските ѝ години чистотата ухаеше на пране изпрано на ръка с домашен сапун. След годините работа в хотели чистотата ухаеше на омекотител, който се стели от пакетите с хавлии и чаршафи, пристигащи от пералното. „Да си изпереш живота – чудесна идея“ – каза си тя и се подсмихна. „Със или без омекотител? Със или без сушене?“ Замисли се колко пъти се беше оказвала на същото място. След връзка. На кръстопът. Без път. Или всъщност точно на правилния път. Спомни си разговор, който беше провела наскоро с близък за нея човек. Попита го, ако човек се подложи на хипноза, при която бъдат изтрити всичките му спомени за общуване с интимни партньори какво ще бъде определящо за отношението му с първия интимен партньор след хипнозата. Или иначе казано възможно ли е да възстановиш емоционалната невинност?
Стигнаха до извода, че не е възможно – защото опита е пропит в клетките. И тялото ще има отпечатък. Неведнъж си бяха говорили за важността на първият сексуален контакт и колко определящ е за преживяванията в последствие. Не му даваш толкова голямо значение, когато ти липсва опит. Нужно ти е време и осъзнаване за да го разбереш. Даваме ли си сметка изобщо, че всеки от партньорите ни остава част от нас и ние оставяме след в него? Неизтриваема следа. Белег. Дамга. Спомен. Оргазъм. Мечта.
Отвори хладилника и си взе кофичка кисело мляко. Имаше нужда от нещо леко, за да изтрие спомена за бира и нездравословна храна от снощи. Погледна към фруктиерата. Ябълки и круши. Ябълки. Едри, червени ябълки с гладка и лъскава кора. „Колко библейско!“ – подсмихна се тя и отвори кофичката кисело мляко. Замисли се за посоката, която си избра. За двор. Цветя, билки и свобода. Да, това е. Колкото и пъти да премисля няма друг път. Той сам избра да е градски човек и да не извърви този път с нея. Реши, че няма да мисли повече за него. Че е време да постави себе си на челна позиция. Затвори очи и се опита да си представи бъдещият си двор. Арка с рози. Билки. Място за люлка. За пейка, на която да пие кафе и да чете книга. Обзе я спокойствие. Раменете ѝ се отпуснаха. Тежестта падна от гърба ѝ. Самотата. Онази стара приятелка, чието име ни плаши дойде при нея като усамотение с мислите. Идваме сами в тази реалност. И сами си отиваме от нея. Но някак по пътя, поведени от суета, желание да се впишем, да се докажем пред другите афишираме социалната си обвързаност.
Приятелски отношения, потвърдени от лайкове, снимки и реплики с картинки. Интимни отношение, потвърдени с диамант. И кухи отвътре … Толкова ѝ беше омръзнало всичко това … Беше скъсала връзката с приятелският си кръг, граден с години. Омръзна ѝ липсата на искреност и фалшивата увереност за вечните правилни решения и контрата в другите – че все нещо са направили неправилно, грешно, напук. Реши да си подари искреност. Да погледне открито лицето в огледалото без страх какво ще открие в него. Нали така или иначе вече е там. Усмихна се. По гърба ѝ се разля спокойствие. Вече беше взела решението да върви по своя път.
Нямаше нуждата някой да върви с нея. Даже осъзна, че ще е най-хубаво да е сама. Всяка стъпка да е подчинена на нейният ритъм. Ритъм. Ниско долу през корема ѝ мина вълна. Липсваше ѝ интимността. Пое си дълбоко въздух и издиша бавно. Обеща си да не бърза да избира спътник. Този път да си подари време за себе си. Да се наслаждава на всяка стъпка бавно и през собствената си призма. Да следва своят ритъм. Рози. Усмивка се разля по устните ѝ. Червени рози, сплетени в прегръдка през метална арка. На които да се наслаждава, докато пие кафе. Пое си дълбоко въздух и издиша бавно. Осъзна, че медитира. Умът ѝ се рееше. Тялото ѝ беше в покой. Тревожността беше изчистена.
Спокойствие и увереност се бяха настанили и не мислеха да си тръгват. Представи си се – там, в нейния двор. Удовлетворена от положените усилия. Сама. И осъзна, че е прекрасно. Че няма нужда от никой друг. Такава ни е изначалната природа – ние сме завършен организъм. Нямаме нужда да бъдем придружавани – това е социална обвързаност. Суета. Природата ни не е такава. Хабим време и енергия да доказваме ненужни обвързаности. Издиша бавно. Проследи мислено гръбнака си от ниско долу чак до врата. Издиша бавно. Проследи мислено дъха си нагоре в пространството. Нагоре към небето. Представи си как се рее и как достига до едно от любимите си дървета. Как прегръща ствола му. Как вдишва дълбоко, издиша бавно и се слива с него. Като прегръдка – с въздуха, със земята, с капчиците вода по листата му. Издиша. Отвори очи.
Буцата в гърлото ѝ беше изчезнала. Беше обещала да напише статия за любим блог. Но нямаше вдъхновение. Запита се дали ще се получи нещо читаво, ако опита да облече тези мисли в думи. Пое си дълбоко въздух. Остави ума си да се рее и се наслади на лекотата на тялото си. Издиша бавно. Усмивка се разля по устните ѝ.
Alanis Morissette – Hand In My Pocket
Магьосник драскал по темата:
- Зелена вещица
-
Зелена вещица по душа, миньонче, романтичка с изявен вкус към езотерика, мистика, билки, ароматерапия и свещи. Кристали, метли и котки са силно препоръчителни за добро настроение!
За контакт с мен кликни тук!
Последни драсканици
Философиянеделя, септември 13, 2026Перфекционизъм VS Идеализъм
Философияпетък, юли 24, 2026Просто ей така
Поезиячетвъртък, април 9, 2026Вдъхновение
Наукавторник, март 24, 2026Наука vol 1