Има една приказка, която по стечение на обстоятелствата стигна до мен в детските ми години. От онзи момент нататък се закотви в съзнанието ми като най-силно въздействащата приказка, която някога съм чел.
За съжаление тя е от трудно до по-трудно, та почти невъзможно откриваема в нейното оригинално издание и превод на български от 1959 г. или поне това твърди една зелена вещица (любителка на всичко древно, ценно и приказно, отпечатано върху хартиен носител), с кодово название Melissa officinalis, дала всичко от себе си в опитите си да я открие, но безуспешно. Същото важи и за Тара – горско създание от вид нимфи, обожаващо приказките и потопено в тях още от съвсем малко нимфче : ), която обаче въобще не бе попадала на конкретната творба. Аз, разбира се го раздавах айляк – демек доста по-мързеливо от тези две работни пчелички и просто отидох до шкафа… след което със завидно спокойстви и леко притворени очи изтеглих за ушите една книга. Отваряйки я на случайно избрана страница пред мен проблесна заглавие – сякаш не текст, а слънце! Сложих си тъмните очила и прочетох следното:
„Младост без старост и вечен живот“
Моментално прескочих поне 300 години назад във времето – просто като всеки уважаващ себе си магьосник съм навъртял поне 300 плюс, ако някой изобщо се чуди по темата и връщайки се в детството с лек трепет в гласа зачетох на ум глава първа. Последва втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, 9-та, 10-та, 11-та… докато в някакъв момент осъзнах, че това е приказка и всъщност съм отброявал не глави, а страници.
Да, сравнително дълга е за приказка и да, след прочитане на 11-та страница следва думичката край.
Иска ми се да ви предам усещането, наистина много, много ми се иска да ви предам усещането, което носи прочитането на този шедьовър, но това едва ли е възможно, та поне ще опитам бегло да опиша, какво е чувството, а то е – тъжно, радостно, ведро, изпълва те с надежда, чувстваш безсилие, докоснат си от спокойствие, наляга те тъга. Чувстваш в себе си любов и съпричастност – паралелно потъваш в усещане за неизбежност. Искаш да извикаш, но нещо ти засяда в гърлото. Миг по-късно чувство на мир и хармония отнема всякакво желание за говор и звук, предразполагайки те да отпуснеш със смирение и приемане глава върху меката, пухена възглавница – мъркаща доволно в отговор на твоето действие, подпомагайки унасянето в дълбок и успокояващ, цветен сън.
КЛАС – Цветен Сън (Multimedia Video)
След успешното завършване на кратката, медитативна дрямка се събуждаш с чувство на прероденост. Сякаш до теб е достигнала някаква мъдрост – нещо много просто, но и много ценно!
След това преживяване просто си друг. Цялостният ти поглед върху света е друг.
Авторът ѝ, Петре Испиреску – румънец по народност, заслужава всичките хубави думи, които умът може да роди, перото съхрани, а езикът украси с мелодията на вдъхновяващ, нежен тембър, служещ като балсам за всяко дочуло го ухо.
Приказката е вълнуваща, повдига много въпроси, дава отговорите на много други и в крайна сметка те изпълва с яснота и приемане относно света, думи като съдба, вселена и всичко случващо се, в това число и неговата неизбежност. Действително може да бъде животопроменящ текст, особено за детско съзнание докоснало се до нея във възраст, в която мечтите все още са мечти, а копнежите напоени с надежда.
Имах намерение да я направя обществено достояние, но си дадох сметка, че това е нещо, до което човек може да се докосне, единствено и само ако истински го търси и желае. Ако просто така бъде дадено, то губи своята стойност. Така, че няма да кажа или напиша нищо повече свързано с нейното съдържание, а който трябва и комуто е нужно да стигне до нея сам ще открие пътя по един или друг начин.
Ценното е, че вече всички знаете, че тя съществува и това знание е достатъчно. То е всичко, от което имат нужда онези от вас, за които тя е предназначена.
Бонус – няколко линка, които могат да ви разкажат повече за нея и нейния автор:
Линк 1: Излиза най-отгоре при изписване в търсачката на думите „Младост без старост и вечен живот“. Авторът му е написал дълъг и напоителен текст, който грабва с искреност и откровение по детски. Допадна ми, така че го препоръчвам. ЦъК
Линк 2: Информация за Петре Испиреску – човекът, на когото светът дължи благодарност за създаването на тази приказка. ЦъК
Линк 3: Информация за книгата „Имало едно време“ от 1959 г. ЦъК
Магьосник драскал по темата:
- Обикновен вълшебник
- Насладете се на моето творчество, то е тук да вдъхновява и е това, което е – естествено и неподправено, споделено с вас, с дълбоко чувство на радост и страст! (Още..).
Последни драсканици
Философияпетък, октомври 16, 2026Дзен в кожух
Другичетвъртък, октомври 8, 2026За сайта, кармата и още нещо…
Философиясряда, септември 30, 2026Лъжата
Езотерикасряда, септември 23, 2026Времето