Някой се прокрадна с бързина в тъмата,
не измина миг и наруши се тишината.
Нежен глас от нищото запита:
– Накъде си се запътил в таз тъмница?
– Какво си сторил та налага се да бягаш кат лисица?
Звукът прониза тишината, сянката се сепна и внезапно спря насред шубрака.
С крак безжалостно настъпи тя цветята и процеди през зъби в тъмнината:
– Момиче, търсиш си белята!
Скъпо ще платиш, че отвори си устата…
Блеснаха очи червени в мрака, тайнствена усмивка се подаде под мустака:
– Аз съм онзи, който денем спи, а нощем вилнее. Аз съм онзи, който плаче, някой весело ако се смее. От мене тръпки всекиго побиват, от острите ми нокти малцина се укриват.
– Паднал ангел съм, но Дявол все зоват ме, всички люде дето яростно кълнат ме. Жалките човеци до последния на мен приличат, на адски мъки себе си сами обричат!
– Това съм аз, а ти коя си, че така нахално дръзваш, женското си любопитство с мене да обвързваш?
Гласът отново се намеси:
– Щом твърдиш, че си всесилен, защо препускаш като от оса ужилен?
Дяволът почеса си рогата, усмивката смени я сенчеста гримаса.
– Изплаших се до смърт признавам,
наложи се да изкрещя, че се предавам.
– Опитах всякак две души да разделя,
Поотделно да забия им кинжал в гърба!
– Но останах смаян…, та дори отчаян…
Макар и в две тела, душите се оказаха една
и тя, сякаш бе по-силна от смъртта!
– Магия някаква спаси ги,
наказа ме да видя ги щастливи.
– Място не намирам си от страх сега,
тази болест да не зарази света!
– Яд ме е, дори не искам да я назова.
– А ти коя си и защо разпитваш ме така?
– Заповядвам ти да отговаряш на мига!
***
– Аз съм Любовта.
Магьосник драскал по темата:
- Обикновен вълшебник
- Насладете се на моето творчество, то е тук да вдъхновява и е това, което е – естествено и неподправено, споделено с вас, с дълбоко чувство на радост и страст! (Още..).
Последни драсканици
Философияпетък, октомври 16, 2026Дзен в кожух
Другичетвъртък, октомври 8, 2026За сайта, кармата и още нещо…
Философиясряда, септември 30, 2026Лъжата
Езотерикасряда, септември 23, 2026Времето