Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.
Лев Толстой – „Анна Каренина“
Епиграфът е от така любимата ми – прекрасна, дълбока и необятна – руска литература. Като се замислиш, толкова вярно! Всички ние сме изключително сходни, когато сме щастливи. Съвсем друго е с нещастието, което често е равносилно на страдание. То те тласка в посоки, които изобщо не си мислил, че съществуват, може да те мачка, стиска и да те „хвърли“ в света напълно променен. И вътрешно пречистен.
Катарзис.
След подобни изживявания имаме нов опит, нова енергия и ни се отваря нова врата.
Когато е истинско, страданието ни обогатява, защото достига до дълбокото в човешката душа – такова е по своята същина. То е като огъня, който изгаря и изчиства всичко лошо. Кара ни да плачем, да мислим, да търсим. Да изживяваме. Да стигаме до дъното на дадено преживяване. Да, изключително уморява, но тази умора може да се трансформира в нови сили, които да ни тласнат в нова посока, от която да получим знания и умения, немислими за нас по друг начин до този момент. Мъката може и да ни унищожи, да ни отведе в пагубна посока, но това вече зависи от способностите на личността.
Така или иначе, човешкият живот е въртележка от изживявания и е неизбежно да изпитваме различни чувства, емоции, настроения. Дори само в един наш ден може да има палитра от тях (особено важи за жените 😊)
Тъгата и радостта, болката и удоволствието, щастието и нещастието са прекрасни и ценни състояния за човека. Ние търсим тъгата толкова, колкото и радостта. Въпросът е, че невинаги го осъзнаваме.
Забелязали ли сте, че доста често хората, които са имали тежък живот, изпълнен със страдания, са много мъдри, внимателни, спокойни, самото им излъчване е различно? Печатът на трудностите е оставил невидими, но уловими за сензитивните хора, белези по тях. Самият им поглед е специфичен.
Има различни видове болка – физическа, психическа, емоционална. Каквато и да е, ние винаги се стремим да я преодолеем, да я премахнем, да се справим с нея. И когато успеем, изпитваме несравнимо щастие, вътрешен мир и удовлетворение. Състоянието на дистанция от преживяната мъка ни прави различни – хем не можем да забравим болката, хем се радваме, че е отминала, хем се правим, че я няма, доволни от настоящото спокойствие.
Но страданието отново ще се появи и това е сигурно толкова, колкото и че слънцето пак ще изгрее. Неизбежно е. То ще прекъсне щастието ни, неочаквано и дръзко, ще ни завърти и зашемети, ще ни даде урок и щом го усвоим – ще си тръгне, отстъпвайки място на радостта. После радостта ще ни даде глътка въздух, наслади и лекота. И ще отвори врата на болката. И така в един безкраен кръговрат.
Най-доброто, което можем да направим е да приемем този неспирен водовъртеж на състоянията в живота ни и да се стремим да балансираме. Ако погледнем на въпроса осъзнато, ще видим, че можем да бъдем много по-мъдри, ако очакваме спокойно всяко предизвикателство, страдание, трудност и след това извлечем поуката за себе си. Например – да не повтаряме грешки.
Силата на страданието е в неговата специална способност да обогатява – с всяка изживяна болка човекът расте с едно „по-„: става по-силен, по-можещ, по-гъвкав, по-мъдър, по-различен. Не трупайте гняв и отрицателни чувства към мъката във вашия живот – приемете я за приятел и позволете да ви отвори нови възможности по пътеката на личното ви осъзнаване.
Магьосник драскал по темата:
- Горска нимфа
-
Летя волно в небесата, тичам смело из гората, плувам дълбоко под водата, пиша вдъхновено за нещата!
Вълнуват ме теми, свързани с духовното израстване на човека, осъзнаването като път и постигането на баланс, връзките и синхроничностите между хората, Таро, регресия, сънища, книги, изкуство и други вълшебства.
За контакт с мен кликни тук!
Последни драсканици
Поезиянеделя, октомври 4, 2026Игра
Философиячетвъртък, август 27, 2026Живее ли нашият език?
Философиявторник, август 18, 2026Ще се изгуби ли древното познание?
Другичетвъртък, юли 30, 2026Камбанки – карти за вглеждане в себе си