Какво изобщо означава Его? Когато тръгваме да използваме дадено понятие е хубаво винаги преди това ясно и точно да сме го изяснили за себе си. Признавам си чистосърдечно – нямам никаква представа, какво всъщност представлява егото.
Най-често, то бива свързано с „Аз-а“, а като „Аз“ сякаш сме свикнали да възприема всичко онова, което ни кара да се чувстваме в комфорт със себе си и света. Да, ама не… Би било прекрасно винаги да е така, да достигаме до баланс и спокойствие на сетивата било то и чрез някаква форма на дълбока илюзия по отношение на това, какви в действителност сме – реалността, обаче е друга. Нашето Его е всичко друго, но не и спокойно и базирайки живота си в работа и отдаденост на неговите привички, то ние осъждаме сами себе си на доживотно робство.
Какво все пак е Егото?
Най-просто казано, то е онова, което виждаме в огледалото. Под огледало нямам предвид единствено физическото такова, но също така и начина ,по-който биваме отразявани от околния свят като цяло. Какво е отношението на близките ни към нас, какво е на по-далечните, какво на случайните хора, с които животът ни среща по една или друга причина? Всичко това изгражда нашата представа за това кои сме ние. Твърде дълбоко сме навлезли в играта на ума, която играем бидейки в тази реалност и за нас вече е безкрайно трудно да си представим, че сме нещо различно от онова, което току-що споменахме.
На този принцип още в ранна детска възраст започваме да формираме образа в главата си относно това кои сме и какви сме като през останалата част от живота си обикновено се стремим в една от двете посоки – или да го променим или да го задържим ако ни изглежда положителен – примерно сме с Его на победители, вярвайки, че има нещо добро в това да бъдем такива.
Резултатът – непрестанна борба с живота, с различните ситуации и преживявания, които имаме. Забравяме да им се наслаждаваме и започваме да се следим дали играем ролята на образа, който сами си налагаме на база това как светът до този момент ни е отразявал. Много лесно и бързо попадаме в добре познатия капан на ума и край, няма измъкване, сякаш сме се озовали в тотален кръговрат или улица без изход.
Би било прекрасно ако тази проста истина за света по-често се осъзнаваше от хората. Те биха били много повече самите тях – онази енергийна съзнателна същност, която задвижва физическото им тяло в нейния чист и неподправен вид, за сметка на възприетата роля, която сами си налагат в следствие на начина, по който околните ги отразяват още от деца.
Когато си налагаш нещо, когато търпиш ограничение, тук най-вече говорим за ограничение на собственото съзнание, то ти сам избираш да бъдеш затворник. Дори в най-заплетена житейска ситуация онзи, който е с необременено съзнание и липса на необходимост да ограничава нещо/някого е в пъти по-удовлетворен от живота си, отколкото този, който се е потопил в спазването и поддържането на някакъв образ, някаква представа, която има за самия себе си.
Егото ни е голям хитрец в това отношение. Винаги знае как да ни подведе мислите в посока на баналните за цялата съвременна социална общност его-стремежи, желание за доказване, за показване, за поддържане на образа, който всички останали очакват от нас и който накрая и ние сме почнали да вярваме, че сме.
Спуквам се от смях всеки път, когато някой застане пред мен и започне да ми твърди, че той Е нещо си… Без значение, какво точно говори дали си мисли, че е морален, неморален, хетеро, би или обратен, моногамен, полигамен, умен, тъп, красив, грозен, та дори мъж или жена (съзнанието/есенцията няма пол, няма разделение) това не е нищо друго освен един напълно илюзорен образ, който той съзнателно или не избира да поддържа по някаква причина, обикновено, защото светът му го е наложил чрез начина, по който го е отразявал досега. Хората решават, че са това (възприетия образ) и нищо друго, та дори изпитват страх да бъдат нещо различно, макар и само за момент – страх от промяна.
Естественият път на развитие изисква капитулация на Егото или нека го наречем – пълно разтваряне. Егото, обаче има и своята адекватна причина да съществува. То е нашето свързващо звено с текущата „твърда“ реалност, която изживяваме, то е онова, което ни позволява да се адаптираме към нея и изобщо да влизаме, в каквато и да било интеракция със заобикалящия ни свят. Без его, ние не бихме имали възможност да се заземим достатъчно като съзнание, така че да изпитаме пълноценно настоящото триизмерни преживяване.
В този ред на мисли може да се каже, че именно то – преживяването ни тук, започва с насищане на Егото и неговите модели, с пълно попадане в плен на неговата илюзия и постепенно последващо осъзнаване за случващото се и бавно, но сигурно разтваряне на същото това Его. Самият живот така е устроен, пример:
Вие сте млади, жизнени, здрави, но достатъчно несъзнателни, че да се опитвате да ограничите и подчините света на вашите концепции. Млади сте силни сте, чувствате голямата си енергия и това ви се отдава в някаква степен. Успявате да ограничите къде частично, къде цялостно хора, ситуации, преживявания и насищате усещането, че винаги ще бъде така. С възрастта енергията ви започва постепенно да отшумява, но умът и его-стремежът все още ви държат в плен на желанието да ограничавате и подчинявате околния свят.
Напрежението у вас нараства все повече и повече, също и чувството за страх и несигурност. Задължително накрая се стига до момент след който сте в положение на пълна невъзможност да упражнявате натиска и ограниченията, които сте свикнали да налагате. Болката, която изпитвате в този момент е първата крачка към разтваряне на егото. Болезнено е, защото е насилствено, но вие самите, с начина си на живот, сте причината да се стигне до момент, в който това неизбежно събитие да бъде изживявано като насилие над самите вас. Някои хора, разбира се не си дават сметка за тези неща дори при подобна ситуация и продължават мазохистичните си напъни отново да се върнат там, където са били преди и където считат, че трябва да бъдат винаги, но уви, нещата вече стоят по друг начин и животът много бързо им го напомня, отново.
Същият пример е валиден за всяка друга сфера на его-проявление, например темата за красота и младост най-силно обременяваща суетното съзнание на много съвременни жени. Всичко, което си причиняват те, а и не само (вече и много от мъжете са станали суетни) е в следствие на его-блокажи. Лифтинг, силиконови импланти, ботокс, хиалурон, удължавания, намалявания, всичко в името на младостта, красотата и възприетия социален модел за тях.
Дори частично да удължат периода си на младост и красота, не могат вечно да го задържат и това е, което истински ги убива. Най-вече този дискомфорт бива изпитван от известни певци, певици, актьори, актриси – обичайно при тях егото и суетата достигат до доста високи и нездравословни нива, което рефлектира върху живота им впоследствие.
Хубаво е, човек да си дава сметка за тези неща още от млада възраст, това би му спестило безкрайно много излишни нерви и напрежение в периода на неговото земно пътешествие.
Завършвам с един цитат:
„Cлyшaйтe пo-cъзнaтeлнo. Cъбyдeтe ce. Koгaтo пoчyвcтвaтe, чe ви e oмpъзнaлo ce пoбyтнeтe. Ceбe cи, a нe дpyгия. Oтвopeтe oчитe cи. Πpoбyдeтe ce. Cлyшaйтe oтнoвo. Toзи, ĸoйтo мoжe дa e щacтлив caм, e иcтинcĸa личнocт. Aĸo щacтиeтo ти зaвиcи oт дpyгитe, тo ти cи poб, ти нe cи cвoбoдeн!“ – Oшo
Магьосник драскал по темата:
- Обикновен вълшебник
- Насладете се на моето творчество, то е тук да вдъхновява и е това, което е – естествено и неподправено, споделено с вас, с дълбоко чувство на радост и страст! (Още..).
Последни драсканици
Философияпетък, октомври 16, 2026Дзен в кожух
Другичетвъртък, октомври 8, 2026За сайта, кармата и още нещо…
Философиясряда, септември 30, 2026Лъжата
Езотерикасряда, септември 23, 2026Времето