Бъди себе си! – тази фраза и нейни вариации станаха някак силно модерни. Буквално ни заливат отвсякъде, особено от хора и места, претендиращи да бъдат „духовни“ Сякаш ако някой философства по темата, то е много извисен, разбиращ, знаещ.
Имам чувството, че хората попадат под влияние на всевъзможни идеи, съвети, заръки, насоки… в процеса на „търсенето на себе си“ изпадат в състояние на умиление, удоволствие, дори екстаз, високо самомнение … и оплитане в мрежи. Защо мисля така?
Защото няма една формула.
Защото това не е общовалидна истина.
Защото една идея да се раздробява на множество парченца, е сигурен знак, че става дума за нещо, което не може да ни се предложи лесно, камо ли наготово.
Защото…. Ще разсъждавам по въпроса 😊
Какво означава „да бъдеш себе си“?
Най-лесно е да се мисли в посока, че това значи да правиш всичко, което искаш. Звучи добре. Но нали се сещате, че престъпниците, агресивните хора, садистите… също обичат да правят разни неща. Те също са „себе си“.
Да правиш всичко, което искаш, без да се вълнуваш от другите и какво им причиняваш, означава, че причиняването на болка, унижение, смърт… е позволено, даже напълно допустимо, щом този, който го извършва е „себе си“ и жертвата също се явява „себе си“, попадайки в тази ситуация.
Същото важи и за даряването на радост, щастие, удоволствие и изобщо всичко, което ние поставяме в зоната на позитивното.
Така или иначе, ние рамкираме всичко.
Каквото и да правим – то винаги има последствия.
Идеята „всичко е свързано“ е изключително важна за нашия живот, за света, за Вселената. Важна е и за осмислянето на „себе си“. Съществуването ни на Земята може да се види индивидуално за всеки човек – Аз съществувам тук, но и общ акт за всички – Ние съществуваме тук. И за да сме точно тук милиони хора, то сме заедно. И това заедно повелява множество разнообразни връзки. И идва ролята на правилата, законите, държавата, религиите и въобще всички системи с всичките им норми, нормички, поднормички, които с времето раждат ред безумия, но това е друга тема. Естествено, че са и форма на контрол и на ред.
Казано другояче – тук сме, в система сме, ръководени сме, много сме и някак трябва да се разбираме. Че и да бъдем „себе си“ – всички едновременно 😊 Имаме нужда да сме тук (щом сме тук) и имаме нужда да общуваме, да сме близки, да разменяме гледни точки (щом сме заедно на едно място).
Аз лично понякога искам да се откъсна от всичко и от всички, да изчезна, да избягам, потъна вдън гори тилилейски…
(лирично отклонение – откъде идва този израз? – думата „тилилей“ се свързва най-много с Елин Пелин, огромен почитател на природата, селото, билките – и е неясно какво точно значи, но директно препраща към отровната билка бясно дърво или вълча ягода… мисля, че наименованията не се нуждаят от коментар)… …та горите тилилейски са символ на дълбоката гора – навътре, към дивото, сенчестото, загадъчното… Въпросът е – какво точно ще правя там? Ще оцелея ли? Каква вариация на себе си ще развия вдън горите? Може би ще стана закуска на някой (роден в съзнанието ми) вълк? 😊 Това са моментни състояния, защото и аз съм тук, с вас, в една съвместна игра.
Уточних, че тук сме милиони и да сме във връзки е пожелано от нас и неизбежно. В тази пъстра житейска джунгла ние постоянно сме в разнообразни ситуации, някои попадат в изключително тежки условия на живот и справянето с всяко едно предизвикателство показва какви сме, т.е. ние разкриваме и опознаваме себе си, реакциите си и границите си чрез тестове, изпитания, изненади, капани, проблеми. Справянето или несправянето с всяка трудност показва какви сме и какви не сме. И тук е ключово човек да се задълбочи – да потъне навътре в мислите, емоциите, преживяванията си… да мисли, да осмисли, да направи изводи. Или – да осъзнае всичко, което е изживял и какво му дава това, какво му носи, как се чувства.
Но какво значи „да осъзнае какво е изживял“?!
Във всеки наш ден се случват наистина много неща. И всяко нещо има своето значение и всяко нещо е знак. Един познат го наричаше „поличба“. Сега…. Не казвам да умувате един час как сте държали четката си за зъби, докато си миете зъбите… въпреки че е добра идея да мислите за нещо важно, докато правите рутинни дейности – Lexas писа за това и е наистина чудесно. Но аз говоря за друго. Говоря за онези мигове, които са като проблясък, като малка светкавица, като лъч. Котка ви минава пътя, сойка каца на прозореца ви, полска мишка притичва пред колата ви, чупите чаша, правите нелепа езикова грешка, спъвате се, сънувате странни неща, колега изведнъж се заяжда или е съмнително мил, леля ви е дръзко откровена на роднинска среща……… Всичко това са открояващи се знаци, над които си струва да се замислите. Ако го направите, ще започнете да усещате и да съзнавате как наистина всичко е свързано и как всяко нещо е преплетено с друго и как всичко това се движи и върти по някаква своя логика.
И това сте вие – това е опознаването на себе си.
Още малко ще разсъждавам върху идеята, че да си себе си, значи да правиш това, което искаш. Ясно е, че ако си мечтаел да бъдеш писател, а си станал адвокат под натиск, няма да се чувстваш добре, ще трупаш вътрешно напрежение и неудовлетворение. Но… като се замисля… колко от нас правят това, което от сърце искат? Повечето сме принудени ежедневно да се занимаваме с дейности, които не ни дават щастие, радост, спокойствие. За съжаление формулите, на които често попадам – „бъди смел… докажи себе си… скочи в неизвестното…рискувай…“ – са ми малко особени като практическо изпълнение. Да, звучат дръзко, пълни с енергия и предизвикват, карат те да се чувстваш слабак, ако не се осмелиш да направиш рязка промяна. Но ако си обвързан с много нишки в живота си, доста трудно би било да осъществиш подобен риск. Същото важи и за хората, с които сме обвързани.
Всъщност да си себе си значи да се чувстваш добре в кожата си, като често се налага да се адаптираш към ситуациите, в които попадаш. Още повече, ако не успяваш да промениш генерално нещата.
Дори и да не правиш постоянно нещата, което обичаш, смислено е да ги приемаш, да се научиш да осмисляш всичко по пътя си, да се радваш на малките случки и да си даваш любимото, балансирайки в цялостната житейска картина.
Разбира се, може адаптирането да е опит да успокоим вътрешните си терзания, че нямаме смелост да изкрещим, че не желаем това или онова, да срежем с нож всичко, което ни дразни, да скъсаме връзка с хора, които не понасяме. По-важното е обаче какво ще правим след това 😊
В началото засегнах темата с многобройните духовни течения и личности, които предлагат различни начини за опознаването на себе си. И тук в мен възниква въпросът
ако харесвам идеите на даден човек, възприемам ги, пасват ми… то тогава себе си ли съм, повлияна от чужди схващания?!
Себе ли съм, ако съм склонна да допусна на вътрешно ниво гледни точки, ако това ми харесва и го чувствам за правилно, за свое?!
Търсенето на себе си се сблъсква и с друг важен въпрос – егото, а с него и голяма доза фалш, самозаблуди, комлекси, травми… Например, даден човек е слаб психически, но на интелектуално ниво не иска да е така и не възприема, че е така. Изгражда изкуствена представа за същността си, за уменията и възможностите си. Живее в сапунен мехур и се чувства супер. Този човек изглежда тъжно отстрани, но в собствените си очи той е страхотен.
Това отговаря ли на идеята „аз съм себе си“?
Не се ли получава „самозалъгвам се, че съм себе си“?
И чия гледна точка търсим?
Успешен начин да намериш себе си е да откриеш какъв талант притежаваш. Дарбата е нещо специално, прекрасно и ценно – възможно най-ценното, което може да развиваме по своя път. Невероятното е, че тя е свързана с любов по естествен начин – ние обичаме това, в което сме добри или ние сме истински таланти и неизменно обичаме това.
И май достигаме до същото, но през различна перспектива –
Ние сме себе си, когато правим това, което обичаме.
Ние обичаме да правим това, в което сме добри.
Ние сме себе си, когато правим това, което обичаме и обичаме да правим това.
Защо пък да е толкова важно да откривате себе си?
Много трябва да сме объркани, че постоянно да ровим по темата. Ако знам нещо, ако го разбирам, ако е вътре в мен и го чувствам с цялото си сърце…то няма да изпитвам нужда да го подлагам на дисекция.
Разглеждането на въпроса не го ли накъсва на парчета, не го ли фрагментира?
А всяко късче е отделяне от цялото и отдалечаване от единното. По тази логика излиза, че ние сме като накъсани на множество парченца и по-скоро отдалечени, отколкото във връзка със себе си (=истинската ни същност).
Не може ли просто да си живеем живота, да се радваме на малките неща, да се смеем на всичко като на комедия?
Дали Източникът не умира от смях, гледайки всички наши опити да се открием?
Дали търсенето на себе си не е много шум за нищо, още повече, че неизбежно някога ще намериш този „себе си“ 😊
Но пък ако Източникът – големият висш източник – сме самите ние и отлично знаем кои сме и какво сме?!
Тогава не сме ли големи режисьори, сътворяващи множество филми, в които играем най-различни роли?
Следователно знаем кои сме, но временно сме забравили и се забавляваме да гледаме филмите.
Последното ми твърдение има много доказателства в личния ми живот, включително и в събития тип „чудеса“, които „няма как да се случат“.
Ама се случват.
Естеството на абсолютно всичко, което преживяваме е въпрос на наша вътрешна нужда, нагласа, намерение, желание. Затова е и фразата „Внимавай какво си пожелаваш“. Голяма част от пожеланото обаче е несъзнавано и трудносмилаемо.
Да бъдеш себе си е едно голямо приключение, което ние сами си сътворяваме и имаме силата да разбираме, достигайки до дъното на нашата същност. За целта е нужно да сме напълно честни, открити до болка, истински. Да признаем какво харесваме и какво не, дори да става дума за най-неприемливите от другите неща. Да признаем пред нас самите. Признаването пред другите после идва по естествен път.
Интересен въпрос е „себе си“ променя ли се?
Статичност ли е или процес?
Не правим ли едно и също, когато се касае за първичните ни потребности?
На базово ниво сме еднакви, но сме в различни позиции относно собственото си духовно изживяване. Вероятно всички ще стигнем до едно пространство в даден момент.
Темата е наистина голяма и дълбока, но бих приключила с това, че да си себе си е знание, което улеснява престоя ни в света, стига да подходим с внимание, да имаме желание да мислим и разсъждаваме, улавяйки знаците.
И да се обичаме.
П.С. Всяко нещо, което обичаме, е част от нас и ни помага да намираме себе си. Тази песен е важна за мен, защото я обожавам, точно този вариант, и съм прекарала много много време с нея.
Ane Brun – To Let Myself Go (Keyhan DM Rework)
Магьосник драскал по темата:
- Горска нимфа
-
Летя волно в небесата, тичам смело из гората, плувам дълбоко под водата, пиша вдъхновено за нещата!
Вълнуват ме теми, свързани с духовното израстване на човека, осъзнаването като път и постигането на баланс, връзките и синхроничностите между хората, Таро, регресия, сънища, книги, изкуство и други вълшебства.
За контакт с мен кликни тук!
Последни драсканици
Поезиянеделя, октомври 4, 2026Игра
Философиячетвъртък, август 27, 2026Живее ли нашият език?
Философиявторник, август 18, 2026Ще се изгуби ли древното познание?
Другичетвъртък, юли 30, 2026Камбанки – карти за вглеждане в себе си