Важно е да се отбележи, че настоящата история няма нищо, ама нищо общо с действителни лица и събития! Боре, Ице, Ники, Петко, Иване (по прякор Щурчо, братовчед на Ицо), Емо – май и ти беше там, не се спотайвай… Ичко-Величко, Марти и моя милост (ако някой пропускам да си каже!), със сигурност пропускам де, но исках само да отбележа, че можете да бъдете спокойни – защитих честта ни! Никой няма да разбере за унизителното ни преживяване. Гарантирам!
Действието се развива в китно, балканско село някъде към 11-12 вечерта. Селото събира хора от цяла България, особено през летния сезон и определено човек там няма как да скучае. Наистина е забавно. В съответната вечер ние скучаехме.
Представете си 10-на млади момци на възраст между 16 и 21 години, събрали се в центъра на селото и чудещи се, какво да правят. За статистиката – там се правеха основно две неща – сваляха се мацки и при липса на такива се пътуваше до съседното село за същото, което често пъти минаваше през бой с техните момци, които се опитваха да си опазят момите.
Нея вечер за всеобщо нещастие девойките отсъстваха по всевъзможни причини, някои от които най-невероятни, но да не изпадаме в излишни детайли – същината е, че беше пълна скука.
Всички тези бушуващи хормони събрали се в центъра на селото се чудеха, какво да правят. Взехме най-мъдрото решение, да разнообразим боевете в съседното село и задявките с техните момичета чрез гледането на страшен филм. Звучеше като разумна и забавна идея, а и бяхме дузина юнаци, немаше кво да съ обърка.
С бодра крачка се натоварихме в превозното средство, с което разполагахме – бяло бусче Баничарка, което едно от момчетата редовно свиваше от баща си и се отправихме към заветната цел – къщата на един от групата, която по стечение на обстоятелствата беше в съседство със селското гробище или поне много близо до него. Локацията бе перфектна за плана, който си бяхме наумили и разчертали. Щяхме да бъдем сами и никой нямаше да ни притеснява.
Настанихме се с шеги и закачки пред телевизора във видимо добро настроение и отнякъде измъкнахме някакъв азиатски хорър филм, за който някой от групата нещо бил чул някъде, ама май не бил гледал, но не знам си какво и т.н. Накратко – организирахме си перфектното домашно кино за дружинка приятели. Забавлението беше гарантирано или поне така изглеждаше.
Филмът започна и както си говорехме и подмятахме младежки лафове, неусетно в стаята настана тишина. Вниманието ни бе привлечено от случващото се на екрана до такава степен, че всички се умълчахме. Филмът се оказа не просто ужас, а потресаващо страшно преживяване. Гледаш го, уж не те касае, мислиш си, това е просто филм, а през цялото време трепериш… Беше брутално преживяване. Не си спомням заглавието (постарал съм се да го изтрия от модула на спомените си), но помня, че всичко започваше с появата котка. Котката бе предвестник на последващите ужаси всеки път, когато се появеше, непосредствено преди да се случат. Силно се надявам, че въпреки любопитството ви никой няма да се сети за филма, въпреки лекия спойлер, който ви дадох, защото силно НЕ препоръчвам да го гледате.
Домашното кино приключи някъде към два и нещо през нощта и стана време да си ходим по къщите, защото всеки си имаше някакви планове за следващия ден, а и нямаше къде да спим толкова много народ на едно място. Времето идеално съвпадна с т. нар. „Час на Бика“ от гледна точка на китайския календар, който се води, че е в часовете между 1 и 3 през нощта. Разни вярвания твърдят, че по това време излизат всички таласъми, вещици, дяволи, цялото зло на света и се случват най-различни пакости – демек бяхме на точното място в точния момент!
А сега, на фона на казаното, си представете цялата тази група юнаци без калпаци, трепереща и чудеща се как ще се прибира по домовете. Искрено завиждахме, на този, който вече си бе у дома и на неговия братовчед, защото те щяха да си останат по местата (бяхме в къщата на Ицо), но пък при тях имаше друг проблем – едва ли щяха да могат да заспят… И двамата бяха ужасени до мозъка на костите си.
Хора, не знам как ще ви прозвучи това и какво ще си помислите, но ние всички наистина треперехме. Смеехме се, за да заглушим страха, но и треперехме – беше странно преживяване. Отново напомням – бяхме със статут на юначни и безстрашни момци, тествани във времето и пространството, но изведнъж всичко се обърка.
Решихме, единодушно, че Ники, който караше Баничарката ще ни разхвърля по къщите, защото не смеехме да се придвижим пеш след видяното и по това време на денонощието, а и трябваше да ходим до съвсем различни части от селото. Беше си меко казано страшно дори само като мисъл в главата.
Тук е мястото да отбележа, че в групата все пак имаше и един истински юнак с още по-юнашкото име Петко – истински войвода!
Малко инфо за Петко. Петко беше непукист. Дремеше му на шперца за тва кво гледа, кви таласъми има около него, какво се случва и общо взето и самият Дявол да му изскочеше пред очите, би му казал учтиво да съ мръдне, че треа оди да спи и квото и да иска от него може да почака до заранта. Това беше Петко – истински герой в тяло на обикновен Петко! : )
В случая този обикновен Петко за всички нас се явяваше необикновен – точната дума е спасител.
На фона на всичко дотук взехме решение, че Петко ще ни изпрати всички по къщите, в това число и Ники с бусчето до тях като после самият Петко ще се прибере пеша, прекосявайки цялото село от най-долна до най-горна част, а това е много стръмно село, намиращо се високо в планината. Звучеше ни справедливо, а и той нямаше против за наше щастие.
След като разхвърляхме няколко човека по пътя, с помощта на бялата карета, дойде и моят ред да се прибера, оказвайки се позициониран на стартова позиция пред портата на двора. Тежка, шумна, метална порта като бях в готовност да я отворя и затворя след себе си, след което да потегля на бегом към вътрешната част, където е и самата къща. Нужно бе единствено да пробягам 20-30 метра, започващи с наклон надолу, последван от ляв завой и равна 10 метрова пътека до самата врата. Нищо работа за човек със спортни заложби, за какъвто се имах.
Отворих портата с гръм и трясък и хукнах напред, развивайки умопомрачителна скорост. Портата си остана отворена….
Не успях да взема завоя и паркирах в чемшира. Мда, знам… унизително…
Бързо се съвзех и хукнах с нови сили за последните метри със зареден ключ в ръка и надежда, че ще нацеля ключалката от пръв опит.
Йес, нацелих я! Но, уви – някой бе поставил ключ от вътрешната страна – нямаше как да вляза. Започнах да блъскам по вратата (предварително уговорен сигнал за такива екстремни случаи) и дочух стъпките на човек отвътре, който предстоеше да ми отвори, но стъпките все още бяха далечни а и бавни, явно извършвани в просъница предвид часа, в който действието се развиваше.
Сърцето ми се беше качило в гърлото, туптейки ускорено, а краткото време до отваряне на вратата ми се виждаше като цяла вечност, буквално страхувайки се да погледна зад себе си, предвид тъмнината и все още съвсем пресните картини от филма в главата ми.
Все пак, почувствах миг на успокоение, дочувайки, че някой идва да ми отвори, защото ми бе минала мисълта, че може да си изкарам нощта и на прага пред вратата, което в онзи момент идея нямам как щеше да завърши. И точно в този миг на частично, привидно успокоение все пак реших да погледна зад себе си. Голяма грешка…
Зад мен имаше котка! : )
Котка, която явно се стресна и хукна да бяга, а аз без малко да вляза със се касата през вратата…
Та, така с тази мъдра и поучителна история. А, сега сериозно по темата, защото тази тема наистина е сериозна, повтарям сериозна е.
Хората вярват, че това което допускат да минава пред очите им и влиза през ушите им е безобидно, бидейки под техен контрол и особено по линия на филми и сериали е просто форма на забавление. Подобно възприятие е много далеч от истината.
Всичко, ама абсолютно всичко влиза в подсъзнанието и може да се прояви и изненада в най-неподходящи моменти, а дори да не го стори, то си влияе постоянно и неусетно, на малки порции, така че да не бъде забелязано от ума, играейки основна роля в живота ни по напълно невидим начин.
По тази причина хигиената при избор на филми, сериали и като цяло визуализации е от съществено значение за това как ще се чувстваме впоследствие и дали сами няма да оставим отворени врати и пролуки в себе си, които да бъдат използвани срещу самите нас в неочаквани моменти.
Въображението в комбинация със спомени, чувства и емоции може да служи, както като машина на времето така и директно като портал към най-различни реалности и измерения. По тази причина дори сега, разказвайки ви горната история почувствах лек трепет в себе си, защото макар да се намирам далеч отвъд онова преживяване и със съвсем различна перспектива и разбиране за света и безкрая, то някакъв съвсем малък, остатъчен елемент от онова чувство все пак е останал в мен и само и единствено от собствените ми съзнателност, увереност, гъвкавост и способност за абстрахиране зависи, дали той ще бъде приглушен и напълно изчистен или подхранен с енергия, давайки му нови сили да причинява пакости на организма ми, бидейки следствие от преживени силни емоции на страх и тревога, които винаги са съпътствани от последващо негативно въздействие върху тялото и ума.
Тук дори няма никакво значение, дали физически в тази реалност действително нещо се случва или не – ако ви залее вълната на въображението вие често пъти можете да се окажете напълно неадекватни за случващото се наоколо, потопени изцяло в потока на картините и сюжетните линии, които то чертае в ума ви. В повечето случаи създадени от самите вас, но в не малък процент и чрез намеса на същества и най-различни астрални същности, които само това и чакат (не се бъзикам, това е по-реално, отколкото предполагате) – да се появи някой с разбрицано енергийно поле, по-известно като аура, за да получат директен достъп и евентуално контрол над него, чрез мисъл-форми и внушения, потъващи дълбоко и неусетно в подсъзнанието.
Нека си дадем сметка, че на същия този принцип се случват и т.нар. паник-атаки, страхови неврози и хипохондрични състояния у редица хора, които се чувстват в пълна безизходица и плен на тези състояния. Обикновено трудно може да им се помогне дори от цял екип лекари и психолози на тяхно разположение. Внушенията и въздействията от медии, телевизия, интернет и околна среда, свързани с най-различни форми на заплаха, риск и апокалиптични сценарии, натрупващи се и загнездващи в ума, добиват собствен живот и сила след преминаване на определена граница на натрупване, която е строго индивидуална, но налична при всеки човек, дори при този с най-здрава и стабилна психика. По тази причина всичко това не бива да се подценява, защото никой не знае, в кой момент собствената му граница на поносимост може да бъде премината, а понякога последствията са необратими, поне така изглеждат и като такива се усещат.
В огромна степен това важи за филмите на ужасите, които отключват въображението ни точно в най-неподходящите моменти. Вероятно няма да се сетите за тях, докато спортувате през деня, забавлявате се с близки и приятели, наслаждавате се на хубав обяд, ангажирани сте с работна дейност или беседвате по философски въпроси с приятен събеседник. Ще се сетите, в мига, в който се окажете сами у дома или някъде другаде, нощем на изгасена лампа или централно спряно осветление. Ще се сетите в мига, в който евентуално попаднете в гора или се изгубите в някоя затънтена местност и започне да се свечерява. Тези картини и звуци изплуват асоциативно в ума ви. Те през цялото време са там, но са били приглушени от активно и/или позитивно ежедневие, в което сте попадали. В дадените ситуации обаче няма, какво да им попречи да се проявят и те изникват спонтанно с пълна сила, често пъти водейки до ускорено сърцебиене, високи нива на напрежение и частично или цялостно умопомрачение (в зависимост от тежестта на ситуацията), Ако сте сами и няма кой да ви стабилизира ще бъдете буквално пометени от собственото си въображение.
Бил съм в такива ситуации, измъквал съм хора от тях, както и съм взимал превантивни мерки, съзнавайки, че и аз самия не съм застрахован и при определени обстоятелства би ме очаквала същата участ. Апелът ми е просто да не подценявате всичко това, защото подценявайки го и пренебрегвайки, рискувате твърде много, а последствията могат да бъдат наистина сериозни.
При наличие на увереност, воля, добро настроение и елементарна хигиена по отношение гледане, слушане и попиване на информация – няма да има от какво да се притеснявате. Успех!
Syberian Beast meets Mr.Moore, Slauer Rate, Vena – Wien (Original Mix) Fast & Furious 6
Магьосник драскал по темата:
- Обикновен вълшебник
- Насладете се на моето творчество, то е тук да вдъхновява и е това, което е – естествено и неподправено, споделено с вас, с дълбоко чувство на радост и страст! (Още..).
Последни драсканици
Философияпетък, октомври 16, 2026Дзен в кожух
Другичетвъртък, октомври 8, 2026За сайта, кармата и още нещо…
Философиясряда, септември 30, 2026Лъжата
Езотерикасряда, септември 23, 2026Времето