Откакто свят светува човек живее с мисълта за сравнение и съревнование. Изгражда йерархии в собствената си глава и възприятие. Естествено най-важно за него е къде се намира самият той в тези пирамиди, които сам създава. Дали ще ми повярвате, ако ви кажа, че това винаги е техният връх?
За него няма значение, каква позиция заема в повечето от пирамидите, а го интересува една конкретна – да има поне една, в която да поставя себе си на първо място. Автоматично това води до усещане, че тази пирамида е най-важна и той се превръща в център на свят, вселена, безкрай. Последното от своя страна му позволява с по-голяма лекота да играе ролята си (по-умело да лъже) в този свят и неговите вече изградени йерархични структури. Позволява му да се представя като по-скромен, да бъде учтив и спокоен, да изпълнява стриктно и с внимание задълженията си в поточната линия на работа, която въобще не харесва. Всичко това е възможно, защото в собствената си глава вече е открил тази пирамида. Неизбежно я открива измежду наличните или си я създава сам, ако се затруднява да намери подходяща. Толкова успокояваща е мисълта, че си връх на пирамида, че за дадения човек вече няма значение, дали не заема позиция „парцал“ от гледна точка на останалия свят. В собствените си очи той е цар/царица и това е единственото, което го вълнува.
Капанът на езотериката представлява възможността за неограничена самозабрава, в която с лекота жадните за надмощие и превъзходство съзнания попадат. Това е така да се каже необятно пространство с твърде неясни параметри, което е рай за его желаещо себеизява. То му дава всичко, от което се нуждае – възможността да се самообяви за вездесъщо съзнание като по този начин издигне себе си отвъд целия останал свят, гледайки го сякаш се взира в мравуняк.
В основата си това е същият проблем, същото съревнование и сравнение, към което хората биват приучени от най-крехка възраст. Повече от ясно е, че именно на това се дължи и идеята за ревност, завист, желание за унижение, притежание и борба за победа на всяка цена – с чисти или недотам чисти средства. Паничката на другия винаги е по-пълна, нали? А, дали?
Дали, докато се взираме и сравняваме с някой друг не пропускаме най-важното, изживяването на собствената си природа?
Има ли наистина значение, дали другият е по-богат от теб, по-силен, по-интелигентен, има по-хубави и по-умни деца, по-добро здраве, по-красив е, по-успешен, „по-по“ та чак и „най“, има ли?
Има ли значение, каква кола кара, каква жена/мъж има, какъв пост заема?
Наистина ли бихте искали да сте на негово/нейно място? Ами ако бъдете и се окаже, че не ви хареса? Ако излезе, че под повърхността на онова, за което откровено сте завидели се крие някоя и друга тайна или тежест, знанието за която би ви накарало да се чувствате пределно щастливи и благодарни, че сте в собствената, а не неговата кожа. Взимате ли предвид и тази възможност? Което ме подсеща за цитат от песен: „Nije ljubav sve što vidiš zato pazi kome zavidiš…“.
Също така, не забравяйте, че онова, което очите ви виждат и умът възприема е само моментна снимка. Статично е, тоест не е истинско – не отразява динамиката и преходността на самия живот. Реално всичко е в движение и онова, което е днес може да не бъде утре.
Напомняйте си го при необходимост.
Следва продължение…
Lepa Brena – Pazi kome zavidiš (Official Video 2008)
Капанът на езотериката 2-ра част
Магьосник драскал по темата:
- Обикновен вълшебник
- Насладете се на моето творчество, то е тук да вдъхновява и е това, което е – естествено и неподправено, споделено с вас, с дълбоко чувство на радост и страст! (Още..).
Последни драсканици
Философияпетък, октомври 16, 2026Дзен в кожух
Другичетвъртък, октомври 8, 2026За сайта, кармата и още нещо…
Философиясряда, септември 30, 2026Лъжата
Езотерикасряда, септември 23, 2026Времето