Свързана съм със Снежанка от дете и реших да поразмишлявам над приказката. За целта ще се базирам на оригинала – първото издание на историите, събрани от Братя Грим – 1812 и 1815 г.
Как започва приказката?
Красива царица шие до абаносовия си прозорец в зимен ден, поглежда навън, убожда се и три капки кръв падат върху снега. Контрастът на цветовете впечатлява царицата и тя си пожелава да има „дете бяло като снега, румено като кръв, с коса черна като рамката на прозореца“. Символиката на цветовете е силна – бялото е чистота, светлина, невинност, прозрачност, студ; червеното е страст, жизненост, мощ, сила, грях, кръв, зрялост, агресия, опасност; черното е земя, смърт, разруха, безнадеждност, обреченост, зло. Получава се една триада от цветове, рамкиращи образа на бъдещата героиня, родена в съзнанието на своята майка, наречена и предначертана първо като идея и не след дълго – проявена в материя.
В естетическите представи за женска красота на хората още от древни времена са залегнали същите цветове – и хубавата българка е с „врана коса“ (черна и лъскава като на гарвана), снежно бяло лице, алени устни, вежди гайтани.
И желанието на царицата, изречено с думи, се сбъдва. Тя ражда дъщеря – точно такава, каквато си е пожелала – с бяла кожа като сняг, с червени устни и страни, с черни коси и очи. Кръщава я Снежанка. Да – това е майката на Снежанка, няма никаква мащеха (мащехата е необходимият образ, който да смекчи възприемането на злините, извършени върху девойката в по-късните адаптации на приказката).
Важно е да се отбележи, че в цялата приказка няма и дума за фигурата на бащата – той напълно отсъства. И това е доста смущаващо. За да се създаде човешко същество по обичайния начин, са необходими мъж и жена, а в текста майката сама сътворява детето си по магически начин.
Следващото нещо, което се разбира е, че царицата е не просто красива – тя е най-красивата в цялата страна и се гордее с това. Червена лампичка – темата за гордостта, егото, надменността, властта, които са изключително силно проявени в образа. И тук се появява вълшебното огледало, което общува с царицата и всяка сутрин потвърждава, че тя е най-красива на земята.
Огледалото е невероятно дълбок символ, портал между световете, ключ за себепознание, предмет за гадаене, врата за различни същности, отразител на истината… Откъде царицата има своето огледало? Каква е причината за пълното доверие към него? И защо е чак толкова важно да е най-прекрасна на света?
Хубостта за жената е ценност, стремеж, цел, знак за благородно потекло, прилича на вълшебен ключ, който отваря врати. Красивата жена е желана, предпочитана и избирана от мъжа с качества, който ще й даде сигурност, спокойствие и закрила. Красотата е власт. Загубата й разклаща устоите и предизвиква страх, ужас, неувереност. Вманиачаването по нея говори за обсебване по темата власт, за психическо разстройство, повърхностност, вътрешна празнота.
Приказката ни казва, че още 7-годишна Снежанка застрашава по хубост своята майка. Това ражда истинска омраза в душата на царицата – необяснимо и жестоко с оглед на силата на майчината любов, която обикновено е безусловна и несравнима с нищо друго по мощ и дълбочина. Как да си обясним това?
Снежанка съзрява, става прелестна млада жена и застрашава статута, красотата, властта на царицата, а гласът, казващ истината – огледалото – рязко заявява, че влиянието й е към своя край. Разбира се, може да се направи паралел с орионските женски същности от кралските династии, които са привлекателни, с омайващо благоухание, жестоки, властни, неотстъпващи короната си. Напълно е възможно царицата в приказката да е отглас от прастари времена, оцелял до днес. Още повече предвид това, което предстои в историята…
С други думи темата за красотата прикрива и разкрива едновременно темата за властта.
Злобата на царицата я води до решението не просто да убие детето си, а като канибал да изяде белия и черния й дроб.
Защо точно тези органи, които допълнително имат и цветова символика?
Според народните вярвания черният дроб е център на живота (а не толкова сърцето), който произвежда кръвта и в който се намира жизнената сила и душата на човека. Следователно злата царица иска буквално да погълне жизнените сили, младостта, енергията на Снежанка. Черното се свързва тук и с живота, и със смъртта. Също така черният цвят е пожеланият за косите и очите на девойката (отделно косата е сила).
Да продължим с другия орган – белия дроб, директно обвързан с диханието и духа. Майката иска да изсмуче духовната сила на дъщеря си и да спре дишането й. Белият цвят също е част от желанията на царицата за своята дъщеря (бялата кожа на героинята).
Какво излиза? Една майка с царска кръв създава дете, което после да погълне, за да възстанови собствените си сили, младост и енергия? Все едно е действала в перспектива и си е осигурила донор за продължаване на живота. Колкото и отвратително за звучи, не мога да не го допусна. Още повече, че – връщайки се в началото на историята – надали е случайно как тя „си поръчва“ дъщеря с точно определени характеристики и качества, свързани с жизненост, пълнокръвие, сила и красота. (В тази посока паралелът с орионски същности се затвърждава). Няма никакъв смисъл тя да си пожелава дете с конкретни дадености, осигуряващи безспорна красота, пък после да беснее от яд, че дъщерята действително има тази красота.
Да продължа по сюжета.
Ловецът – първата мъжка фигура в приказката – се оказва състрадателен, смилява се над бедната Снежанка – забележете – „заради красотата й“, не толкова заради това, че е дете, че плаче и че има тежка участ. Достоевски неслучайно е казал, че „красотата ще спаси света“.
Текстът заявява, че това се случва, когато момичето е на 7 години, като моята посока на размишления ме фиксира единствено към метафоричните значения на цифрата, защото няма как на тази възраст да говорим за истинска женственост.
Девойката е спасена, а ловецът предоставя бял и черен дроб от глиган.
Снежанка се оказва „сама в дълбоката гора“ – дълбока като дълбочината на символиката 😊 Гората е чуждото пространство, граница между познато и непознато, между детството и съзряването. Място, изпълнено със сенки, тайни и мистика, с диви животни, чудна растителност и странни същества. То е съвсем отделно от света, далече от цивилизацията, от всичко, плод на човешките дела. Гората е сакрално пространство, там действат други закони. Тя е лабиринт – буквално и преносно – и променя съзнанието. В нея можеш да се загубиш, да не оцелееш, но успееш ли да се съхраниш – израстваш. Един вид – тест, зона за инициация, преход.
Гората е необходима за героинята – за да се спаси, за да се загуби, да съзрее духовно и да намери себе си.
В свещената гора живеят седем джуджета в малка къщичка и съдбата на Снежанка я праща при тях. Образът им се свързва с майсторството и пазителството – те са изкусни ковачи и пазители за земните съкровища – злато, скъпоценни камъни. Живеят изолирано вдън гори и в утробата на планината. Прочетох, че са безполови същества, представляващи защитаващата мъжка фигура, бащинската грижа. Тяхната асексуалност ги прави невъзможни за интимност за Снежанка, а това е важно за сюжета от гледна точка на бъдещата поява на мъж, подходящ за нея.
Следва типичен приказен похват, обвързан (отново!) със сакралното седем – повторения на думи, изрази, въпроси – свързани с изумлението на джуджетата от присъствието и настаняването на неочакваната гостенка, която си е пийнала, хапнала и сладко спи в леглото на седмото джудже. Те я разглеждат в захлас, поразени от нейната красота. Снежанка се буди, разказва им историята си, те я съжаляват и й позволяват да остане при тях при условие, че обгрижва дома и не пуска никого през деня. Тук се слага началото на подготовката на героинята за бъдеща майка и съпруга, на получаването на нови знания и умения, като по този начин се утвърждават ценностите на народите в миналото.
Междувременно царицата разбира, че Снежанка е жива и се намира „отвъд седемте планини“, обхващат я страх и гняв. Предрешава се три пъти по различни начини и се опитва да убие дъщеря си – чрез стягане на връзката на корсета, чрез гребен с отрова и чрез ябълка с отрова. Първите два пъти джуджетата успяват да я спасят, но не и третият. Ябълката се свързва с първородния грях, с раздора между три древногръцки богини и с един световен технологичен гигант, чийто символ е точно същият като в приказката – отхапана ябълка.
Интересното тук е, че Снежанка е хем мъртва, хем не е – привидно мъртва, като в летаргия, кома – „тя все изглеждала жива, а не като мъртвец, и страните й били алени“. Красавицата е в сън, в състояние между световете, някъде из измеренията, в астрала… Алените й бузи са ясен знак за жизненост, добро здраве, но в същото време не може да води нормален живот. Заради необикновеното положение джуджетата правят стъклен ковчег, в който полагат Снежанка, гледат я всеки ден, бдят над нея при запалени седем свещи. Изписват името и фамилията й със златни букви – знак за царското й потекло.
(Каква ли е фамилията на Снежанка? 😊)
В тази фаза героинята се доближава до друга приказна хубавица – Спящата красавица.
Къде ли е Снежанка по време на този странен сън?! Защо всъщност трябва да бъде в това необичайно състояние?! Какво се случва със съзнанието й?!
Искам да отбележа (ако досега не е станало ясно 😊) – двете цифри, върху които се акцентира в цялата приказка са 3 и 7. Или 7 и 3. Както ви хареса, така го интерпретирайте 😊
След известно време край къщичката на джуджетата минал един княз. Интересно какво е правил вдън гори? Това не е като да се разходиш в градината си или в близкия парк – това е целенасочено движение, търсене на нещо, за да намериш нещо. Очевидно младият мъж открива търсеното, защото той е като омаян от Снежанка – „не могъл да откъсне поглед от нея“. Любов ли е, магия ли е, орисия ли е – въпрос на гледна точка. И не само това – князът „вече не можел да живее, без тя да е близо до него“. Със сигурност е искрен и влюбен, (да не кажем директно обсебен), щом джуджетата се съгласяват да му дадат скъпата им Снежанка.
Ковчегът е поставен в стаята в двореца му. Поведението му продължава да е странно – той е запленен толкова от красавицата, „че не излизал, а само седял и се взирал в мъртвото й тяло“. Излизал, само ако се налага и изпитвал тъга, ако не я гледа. Забеляза се вече акцентът върху вманиачаването, сега прибавяме и фокусирането на сетивата – чрез очите ние възприемаме всичко.
Безспорно има нещо нередно в подобно въздействие. Князът дори започва да се храни само с ковчега до себе си. Това вбесява слугите, на които се налага да го мъкнат и веднъж един от тях го отваря, вдига високо Снежанка, удря я по гърба, тя изплюва отровното парче ябълка и се събужда. Този персонаж е нужният за сюжета – не особено близък, но достатъчно, за да извърши това действие. Очевидно князът има функцията да я вземе от джуджетата и да я изведе от гората, вече съзряла, препатила, усвоила дадени уроци.
Но какви уроци, при положение че три пъти допуска да бъде измамена от коварната царица?
Снежанка прави невъзможното – надскача злото, пренебрегва силата на кръвта, която тече в нея и надмогва ограниченията на родната си майка. С други думи – тя се изплъзва от майка си и отказва да бъде като нея. Героинята се превръща в съвсем различна от очакванията същност. Привидно наивна, невинна и прекалено добра, тя всъщност е силна, изпълнена с особена енергия, израства духовно, оформя се като личност, изгражда свой характер и става тотално различна от генетично заложените й кодове. Тя е като Глупакът в Таро – уж нищо незнаеща и неможеща, а реално притежава всичките необходими знания и умения, които просто трябва да се събудят и активизират. И неслучайно парчето ябълка не е погълнато от Снежанка, то буквално стои в гърлото й, като в преходна зона, не бива асимилирано вътре в нея и лесно го изхвърля, защото успява да се пребори с него, т.е. с майка си. Парченцето плод е оръжието на злосторницата, което търпи крах.
Пробуждането на героинята за своята истинска същност, различна от тази на майка й, е триумфът за Снежанка и отмъщението за царицата.
Връщаме се към текста – Снежанка се събужда и вече е ясно, че това е изключително дълбока метафора за съзряване. Князът е щастлив. Младите влюбени бързо решават да вдигнат сватба. Канят и майката на Снежанка. Това е един вид капан, за да има възмездие, което да удовлетвори нещата и да балансира везните на историята.
Когато царицата пита огледалото коя е най-красива на земята, то й отговаря, че това е „младата царица“, т.е. не казва, че е Снежанка. Ето че тя ще бъде с корона, ще има власт и контрол, но ще бъде различна кралица! Майката отива на сватбата, обзета от гняв, завист и бясно любопитство. И настъпва жестокият физически край за нея – принудена е да обуе нагрети на огън железни обувки и да танцува до смърт с тях. Както стана ясно – същинското отмъщение вече е протекло на друго ниво – лишена от власт от собствената си дъщеря, която избира друг път.
Признавам, изпитвам облекчение да съм на финала на този тежък, но необходим за мен, анализ. Свързана съм с приказката още от детството си и трябваше да мина през това. Доволна съм, че Снежанка надмогна всички трудности и доказа, че с чисто сърце и доброта злото може да се надскочи и можеш да намериш себе си, независимо от силата на условията и даденостите. Това е есенцията. Героинята е надарена и с външна, и с вътрешна красота. Нито за миг тя не направи лошо на никого. С наивност, невинност, като дете, неопетнено от лоши помисли, тя изминава сложен път, надскачайки закодираните зони вътре в нея.
Неслучайно в много филмчета е заобиколена от животни, които й помагат и я обичат. Всички обикват Снежанка буквално на мига – това е знак за нейната обаятелност, духовна чистота и добро сърце.
Снежанка определено е една мрачна приказка, в която потънах. Тя – буквално и метафорично – ме привлече, направо ме придърпа към себе си, за да измина мой си път в нея. И това всеки може да го направи, с всяка приказка, с всяка творба. Чувствам радост, че героинята успя да се справи с жестоката си майка, но и с предизвикателствата вътре в себе си. И всички ние можем да го направим. Точно като прелестната Снежанка.
Магьосник драскал по темата:
- Горска нимфа
-
Летя волно в небесата, тичам смело из гората, плувам дълбоко под водата, пиша вдъхновено за нещата!
Вълнуват ме теми, свързани с духовното израстване на човека, осъзнаването като път и постигането на баланс, връзките и синхроничностите между хората, Таро, регресия, сънища, книги, изкуство и други вълшебства.
За контакт с мен кликни тук!
Последни драсканици
Поезиянеделя, октомври 4, 2026Игра
Философиячетвъртък, август 27, 2026Живее ли нашият език?
Философиявторник, август 18, 2026Ще се изгуби ли древното познание?
Другичетвъртък, юли 30, 2026Камбанки – карти за вглеждане в себе си