Хората са склонни да осъждат човека, който ги е предал, излъгал, измамил. Този човек бива низвергнат като прокажен, обявен за национален предател и изправен пред Върховен съд, базиран на лична преценка и чувство за справедливост, его-модели и собствена ограниченост.
Това звучи като резонно следствие на извършените от него „престъпления“. И, да – може би всичко това е напълно нормално, каквото и да означава тази дума… Дали, изобщо има възможност за нещо различно? Дали е възможно да не бъдем предадени и излъгани, дали има шанс и ние самите да не предадем или подходим осъдително, ако това се случи с(ъс) или бъде извършено от нас?
От заглавието, вече сте разбрали, че е неизбежно – но, защо?!
Обяснението е съвсем просто. Единственият вариант друг човек никога да не те предаде или излъже е, ако той е минал през всичко, което си преминал и самият ти. Ако разполага, с твоя личен опит, чувства, емоции и нагласа към света. Ако изглежда точно като теб, на същата възраст е или още по-ясно изречено – ако това си самият ти.
Дайте си сметка, че дори и най-благородните, искрени и отдадени на идеята за истина и справедливост хора, не са точно копие на самите вас и съответно не споделят напълно вашите мисли, чувства и емоции. Следствието е неминуемо достигане на момент, в който има разминаване помежду ви, което избива под формата на някое от изброените по-горе, на пръв поглед негативни преживявания. Те не са точно такива, каквито изглеждат. Нито са лоши, нито добри – перспективата, от която ги възприемаме ги превръща в едното или другото.
Какво да сторим, ако това се случи, ако вече се намираме в конкретната ситуация?
Чувствайте, просто чувствайте.
Ако съзнанието ви е с нагласата да осъдите някого, да го отпишете и заклеймите, то направете точно това. Такъв е вашият моментен етап на реакция и възможност за такава и ако сторите нещо различно, то това не бихте били вие, а някой друг. Както знаем, не е полезно да се копират чужди модели, защото те няма да доведат душата до удовлетворението, за което копнее, отлагайки срещата ѝ с последствията от собстената природа и нагласа към света. А тази среща е неизбежна. Опитите да я отложим, само биха засилили тежестта, когато един ден все пак ни се наложи да я преживеем.
Нужно е да се разбере, че и вие ще влезете в ролята на престъпници в очите на редица хора, измежду онези, които срещнете в живота си.
Що се касае до останалите, за които ще сте изиграли ролята на верни другари, роднини, любими или благодетели под някава форма – за тях най-вероятно, просто вашият или техният живот не е стигнал, за да ги предадете, за да предадат и те вас.
Отново напомням – мисловните и поведенчески модели, закодирани реакции и придобити способности, неизбежно се разминават в някакъв момент и перспективата, от която ще погледнем на случващото се е онова, което ще ни позволи да продължим контакта си със съответните хора или да го преустановим. Обикновено заблуждавайки се, че с други би било нещо различно…
Не, няма да бъде. Нищо различно няма да се случи, докато собствената ни, вътрешна нагласа не бъде променена. Колкото и хора да отпишем и сменим, колкото и държави да пребродим – все едно и също ще се случва, но дори с усещането за все по-усилваща се тежест и по-голям интензитет. Не можеш да избягаш (от себе си), няма и къде да се скриеш.
Всичко това се явява единствено и само наблюдение, което споделям. То не е съвет, не е критика, не е нещо, което е нужно да бъде следвано или отхвърлено, то е просто изказано мнение.
Съвет – наблюдавайте и изследвайте, дали това се отнася и до вашия собствен живот. До онова, с което вие сте свикнали и в което вие вярвате.
Ти, момче и ти, момиче сте важните в случая. Вие, Г-жо и Вие, Г-не. Да, мацка – за теб се отнася и да, пич – ти си важният в тоя случай. Капиш?
Свикнете да мислите самостоятелно, без използване на напълно или полуфабрикатни концепции, извлечени от заобикалящия ви свят и хората, с които сте обградени или идеализирате и на които искате да приличате.
Много лесно е човек да бъде излъган, даже бих казал ужасно лесно е – хората масово са идиоти и определено НЕ визирам интелектуалните им възможности и капацитет. Познавам хора, на които и Айнщайн би завидял за интелекта, доказан и тестван във времето, чрез най-различни тестове и ситуации. И знаете ли кое е общото между тях – всички те се дънят на най-важния тест – житейския.
Високите нива на интелект подвеждат човек, че може да владее света, може да го ограничи и управлява, както на него му е изгодно. Чувства постоянно превъзходство и е наясно, че с лекота би могъл да превземе, която „крепост“ си пожелае.
Точно това те прави идиот – да теб, ти който вярваш, че можеш да го сториш! Добре дошъл в клуба! Аз също опитах… И, каква изненада – последва пълен провал. : )
Не е проблем да пробваш, не е проблем да сбъркаш – ако изобщо може да говорим за грешки предвид, че всичко е просто опит от гледна точка на духа. Проблем би се появил, ако не извлечеш нужните изводи и опитваш по един и същ начин да получиш различен резултат. Еми, сори, бро – немъ да стане.
Основната тема започна да се разводнява, но чувствам, че сега е моментът да отворя нова скоба и отбележа, че онова, с което повечето хора се гордеят и изтъкват като плюс, т. нар. перфекционизъм, всъщност се явява задънена улица. Може да ти коства времето, нервите и общо взето здравето на цялата нервна система. Изисква потопяване в детайлите, изпипване на всеки един от тях, а за кого знаем от споделената народна мъдрост, че се намира там? Да, точно така – Дяволът.
Приемете го буквално и няма да бъдете далеч от истината. Вглъбяването в детайлите означава посвещаване на крайностите, тоест загуба на баланс и мяра. „Дяволът“, символизира точно това – влизане в крайност, изгубен баланс, подкопаване на усещането за хармония и извечна връзка с вселената. Изискване от живота, чувство за неоцененост, липса на приемане случващото се и осъждане на предприети действия, ситуации, емоции и реакции.
Най-общо казано, биваш подведен да вярваш, че си онеправдан или да доказваш себе си, подхранвайки его и гордост (манията за перфекционизъм).
Неперфектността не съществува – всичко е перфектно, иначе не би било възможно чисто технически да се прояви по начина, по който се случва и бива манифестирано в тази реалност. Случайности няма.
Да, много от събитията може да не ни харесват (особено разиграващите се в световен план в наши дни), може да изглеждат кошмарни, трудни за понасяне, с излишни изблици на агресия, предателства и потисничество. Щом се случва обаче, то значи е в хармония с Източника, а щом на локално ниво някой се чувства зле от това, би могъл да се запита как се е стигнало дотук и дали самият той не е допринесъл за реализирането на точно този низ от негативни преживявания и наситена с негативизъм околна среда, от които в момент се оплаква.
Това е работата на всеки уважаващ себе си дявол – да ти отвлече вниманието от важното, придавайки стойност на маловажното (детайлите), с идеята когато все пак се осъзнаеш, вече да е твърде късно за реакция или ако все още не е, то тя да е много сложна за успешно реализиране.
Целта е постигната. Човекът бива окован в собствената си наивност, безкритичност и копи-пейст мислене. Резултатът – безкрайна тъга и съжаление, безкрайна болка от допуснати „грешки“.
Take it easy, грешки няма – просто опит. Когато даден човек претърпи своеобразен крах позитивът обикновено се крие в мъдростта, която може да извлече от събрания опит. Извлечете я, използвайте я и не губете повече време и енергия в повтаряне на нещо с предизвестен за вас край.
И бъдете спокойни – дори да сте най-праведния, най-искрения и най-мъдрия човек на земята – все ще се намери дявол, който да ви прецака. Няма драма в това, просто го приемаш и продължаваш с усмивка! : )
Магьосник драскал по темата:
- Обикновен вълшебник
- Насладете се на моето творчество, то е тук да вдъхновява и е това, което е – естествено и неподправено, споделено с вас, с дълбоко чувство на радост и страст! (Още..).
Последни драсканици
Философияпетък, октомври 16, 2026Дзен в кожух
Другичетвъртък, октомври 8, 2026За сайта, кармата и още нещо…
Философиясряда, септември 30, 2026Лъжата
Езотерикасряда, септември 23, 2026Времето