Сякаш по дифолт сме свикнали, а може би и напълно възприели мнението, че битието е определящо за съзнанието и онова, как и какво то преживява. Това звучи добре като теза, даже доста добре
– напълно логично е и изглежда разумно твърдение за човешкото преживяване, НО…
…не е ли именно това неговата най-голяма слабост?
Ако сте чели и интегрирали у себе си и други материали от сайта, то вероятно вече сте си дали сметка, колко опасен е нашият мозък, когато бива използван като отправна точка, като нещо начално за всичко, което е, а не просто като полезен инструмент, какъвто би трябвало да бъде според истинското му предназначение.
Далеч по-важно е човек да чувства, да може да изживява пълноценно – да използва причинно-следствените връзки и последователността на ума единствено за адекватно съществуване и общуване в света на хората.
Докато ние се асоциираме с ума си, то за нас битието би било определящо за съзнанието, в обратния случай – съзнанието ни би творило битието. Какво, обаче се случва в действителност? В действителност такова разделение няма, то пак е следствие от ума и неговата склонност към анализ на вариации. Истинската природа на нашия свят е свързана със съзнанието. То е онова, което може да определя преживяванията ни, то е и творецът на битието в неговата цялост. Също толкова убедено бих могъл да заявя същото и за битието, но с уговорката, че визирам битие следствие от съзнание, което е решило да се пусне по неговото течение.
В същността си всички ние сме творци, съзнанията на всички ни са художници, а животът платното, на което можем да се развихрим и сътворим нашите шедьоври.
Всичко опира до това, доколко осъзнаваме нашата сила и способността и да създава и твори.
Раждайки се без спомени в свят базиран на култа към рационално мислене, заобиколени от близки и приятели, от общество, налагащо своето виждане за правилно/неправилно, човек е обречен да започне пътя си с нагласата, че някой друг му го е избрал и той просто трябва да се съобрази с това. По този начин съзнанието възприема битието, в което е попаднало изначално като отправна точка за самото себе си и започва да се асоциира с него, създавайки още и още от същото това битие и кръгът се затваря в един на пръв поглед непрестанен цикъл.
Цикълът се явява безкраен до момента, в който същото това съзнание не си даде сметка, че самото то е избрало въвличането си в него, избирайки да следва изначалните условия/битие, в което се е инкарнирало на земята, вместо да изживее свободата си и само да реши, какво и как би желало да преживее, абстрахирайки се от всякакво ограничение, което натрапчиво се опитва да му бъде наложено от обществото.
Много пъти съм бил свидетел на хора, отчаяни от живота си, но така дълбоко попаднали в неговата илюзия, че не съзнават как те самите се явяват създателите на това битие или по-точно онези, които го поддържат такова, каквото то за тях е.
Обикновено тези хора не си дават сметка, каква сила притежават и избират самосъжалението пред възможността за осъзнаване и промяна. Това, обаче си е техен избор очевидно направен инертно и безсъзнателно, но всеки узрял за силата на собственото си съзнание би могъл да избере различен от техния път и вместо да сподели съдбата им, изпадайки в подчинение и самосъжаление – да последва мечтите си и изживее всичко онова, което истински желае.
Магьосник драскал по темата:
- Обикновен вълшебник
- Насладете се на моето творчество, то е тук да вдъхновява и е това, което е – естествено и неподправено, споделено с вас, с дълбоко чувство на радост и страст! (Още..).
Последни драсканици
Философияпетък, октомври 16, 2026Дзен в кожух
Другичетвъртък, октомври 8, 2026За сайта, кармата и още нещо…
Философиясряда, септември 30, 2026Лъжата
Езотерикасряда, септември 23, 2026Времето