Животът на всеки човек е изтъкан от избори. И като оставим настрана, първосигналната политико-партийна асоциация – осъзнаваме, че и в духовен план изборът е неделима част от нас и нашето ежедневие. Той се явява ключов фактор към това да изживеем живота си пълноценно.
Веднага в ума назрява въпросът как да сме сигурни, че взимаме правилните решения? В миг биват създадени полярности от тип правилно и грешно, а в такова едно разсъждение отсъства баланс и то започва да събужда напрежение. За да няма подобни дилеми е нужно да разберем, какво точно означава думата „правилно“, но не по смисъла на поляризираната перспектива, а спрямо неутралната, обединяваща хармония – тази на Баланса.
За да открием отговора ще сведем проблема до прост пример, в търсене на разбиране как всъщност работи процесът от тип проблем-решение в посока откриване истинското/правилното решение (а не само отбиване на номера) – каквото и към момента да означава последното.
За целта ще използваме математиката като базова наука. В условието на всяка задача има точно необходимия брой елементи нужни за нейното решаване. Няма надвишаване или занижаване, а точно необходимите условия, опорни точки и като цяло касаещи решението детайли, които обобщено ще наречем информация.
Нека приложим това си знание и в процеса на търсене отговор на загадката- що е то правилно?
Ултимативното правилно се явява избор, базиран на съвкупност от всичко по дадена тема. Тоест, ако ние не сме наясно с всичко, по даден въпрос, няма как да стигнем до правилния отговор или поне не с процентна вероятност, която да ни удовлетворява. Поне 70-80% успеваемост звучи добре според мен, ако можем да я постигнем. Иначе това би било като да решаваме математическа задача с половин условие – нямаме шанс (тя реално е нерешима) освен, ако по някаква интуиция кажем, че резултатът е 42… и това се окаже правилният отговор. Вероятността да се случи, определено не е голяма.
Но човек никога, ама никога не е наясно с всичко. Отново пример:
Виждате как млад левент, напада възрастен мъж, жена, дете или друг видимо по-слаб човек на улицата и веднага правилното решение за вас е да помогнете на последния да се справи със своя нападател. Ситуацията изглежда ясна, особено ако става дума за груба агресия и агресорът е с видимо превъзходство над опонента си.
Хубаво намесваме се, помагаме. По-силни сме от нападателя или просто изваждаме късмет. Поваляме го на земята или успяваме да го разсеем, крещейки по негов адрес или замеряйки го с нещо, или просто заплашвайки, че ще викнем полиция. Правилното решение изглежда съвършено ясно – помощ за онзи, който очевидно е в беда.
Дотук добре, но дали наистина това е правилното решение? Възможно е, да е, но може и да не е.
Какво пък, ако се окаже, че точно преди ние да се появим, онзи който в дадения момент ни изглежда като жертва е бил насочил оръжие с цел кражба, заплаха или друг някакъв вид посегателство над живота на левента, когото сме помислили за агресор? Ами, ако той секунди преди това е бил реалната жертва в ситуацията, но е успял да избие оръжието или по някакъв друг начин да обърне хода на събитията? А ние се появяваме и решаваме, че той е виновен и хукваме да помагаме на другия…
Да де, но нека предположим, че решим да се намесим в подкрепа на този, който според примерната вариация, току-що се е спасил от „потенциална смърт“ (силният млад мъж, привиден агресор). Срещу него може да има и жена – тя да изглежда нежна и уязвима, но именно тя да е държала оръжието и поддържала заплахата за живота му налична. Ами ако е имало дете? Ами, ако пък то е било в същата позиция – уж дете пък силно агресивно и с хладно оръжие в ръка? Ами ако ситуацията има предистория, и това е форма на отмъщение свързано с нея, а защо не и вид баланс? А, в такъв случай да се намесваме ли изобщо? Ами, ако като се намесим, в една или друга посока – последствията са, че се забавим и отклоним от собствения си път? И след 2-3 часа това ни коства падане на тухла върху главата…
Дилемите са безкрайни и ако се замислим върху тях прекалено дълго просто бихме блокирали и не сторили нищо. Това, от своя страна, пак би било форма на вариация. която нямаме представа, към какво би ни отвела.
Подсказвам – правилното решение е комбинация от нашето съзнание и подсъзнание. Светът, в който живеем се явява тяхно отражение. Двете обединени са наясно с всичко, от което имаме нужда за достигане до истинско решение. Те се явяват точното и необходимо условие на всяка наша житейски-задача. Те реално са едно, но за да не размиваме допълнително текста, нека продължим по същество.
За съзнанието – добре. То е на светло. Ясно е, че е необходимо за взимане на правилен избор и с информацията в него сме напълно наясно. Как, обаче винаги да сме наясно и с подсъзнанието?
Тук вече идват на помощ многобройните методи за гадаене, чрез които да извлечем от него в конкретика, разбираема за ума, какво точно да предприемем в дадена ситуация. Това, разбира се, в случаите, в които не разполагаме с безупречна интуиция и тотална увереност в себе си, както и действията, които предприемаме. В такива случаи – нуждата от гадателски способи отпада.
Когато, обаче тя е налична – би ни било от голяма подкрепа да разполагаме с различни „инструменти“, методики и като цяло средства, от които да можем да изберем най-подходящите. Защото нека си представим, какво би се случило в по-горната ситуация, ако решим да мятаме боб насред улицата… Най-вероятно и самите ние ще пострадаме преди да сме стигнали до отговора на боба по зададения въпрос.
Тоест, колкото повече методи познаваме, по гъвкави и адаптивни са те и ние към тяхното прилагане, толкова по-голям процент вероятност за извличане на правилния отговор/решение бихме имали. Всички те правят точно това – извличат отговора от самите нас и ни го представят във вид разбираем за ума.
На този принцип бихме могли сериозно да повишим правилните си избори в живота и спокойно, и преспокойно да се наслаждаваме на случващото се в него, защото ще сме сигурни, че какъвто и резултат да има то за нас, ние сме подсигурили, че именно от това си действие или бездействие сме имали нужда. Естествените му последствия са също част от тази, често пъти добре скрита в подсъзнанието, наша собствена необходимост.
Ако разполагаме с повече време – хвърлянето на боб също е опция…
Разбира се, стига да знаем как да го тълкуваме.
Ако не, то поне винаги можем да го метнем в тенджерата.
Магьосник драскал по темата:
- Обикновен вълшебник
- Насладете се на моето творчество, то е тук да вдъхновява и е това, което е – естествено и неподправено, споделено с вас, с дълбоко чувство на радост и страст! (Още..).
Последни драсканици
Философияпетък, октомври 16, 2026Дзен в кожух
Другичетвъртък, октомври 8, 2026За сайта, кармата и още нещо…
Философиясряда, септември 30, 2026Лъжата
Езотерикасряда, септември 23, 2026Времето