Имало едно време само Енергия. Не можела ясно да се види, нито да се чуе, но можела да се усети. Тя властвала навсякъде и във всичко, безкрайно много време. Била буквално и преносно всемогъща. Изживяла какво ли не. От желание и страст, после от пренасищане и скука, си измисляла различни игри.
Решавала да върти времето по различни начини – хвърляла го като камък във вода, въртяла го в кръг, навивала го като пружина… Огъвала пространството както си поиска – като подскачащи топчета, като лепкава дъвка, като ластик…
Един ден измислила да създаде играчки от жива материя, в които да влее частици от себе си, за да може да усети нови и различни чувства, да се раздвижи, да направи нови тласъци. Започнала да сътворява растения, животни и хора. И те били невероятни! Наслаждавали се на целия потенциал на световете, на всички ресурси, идеи и възможности.
Но тъй като нищо – абсолютно нищо – в тази Вселена не може да съществува еднакво, постоянно, едно и също – то и Енергията се уморила от цялата тази мощ, от този нестихващ потенциал. Самата мисъл, че „няма невъзможни неща“ (особено в контекста на една безконечност) станала… непоносима. После – направо трудна и досадна.
Всесилната Енергия достигнала до извода, че да си всемогъщ в един момент е застой, отегчителна точка на статичност, непоносимо бреме. Нищо ново не можело да се случи, никаква изненада не би могла да съживи пластичната тъкан на Енергията – разнообразието без край и ограничения също става еднообразие, когато всичките му съставки са до болка познати и се въртят в множеството си вариации и конфигурации. В повторението се получавала еднаквост. И още по-непоносимото – предсказуемост и предопределеност.
И тогава дошла великата идея за забравата. Но забравата била възможна единствено чрез нови сътворения, които са крехки, наивни, сладки, глупави и невежи. За да бъдат създадени такива същества, то Енергията трябвало да ги създаде и оформи от себе си и чрез себе си. Забавното било, че те щели да бъдат носители на велика мощ, но да не знаят това. Новите чудни създания нямало да имат представа за собствените си сили, очаквал ги живот, изпълнен с борба, трудности, проблеми, радости, откривателства…. И именно незнанието за всесилна енергия щяла да предизвика нови и неизпитвани вибрации за Енергията.
И солидни порции смях.
А какво е смехът? Той е една невероятно добра отмора, едно състояние, в което политаш – неудържимият смях е стихия, не можеш да го спреш, а още по-трудно е да го задържиш в себе си, да го контролираш, да го маскираш като нещо друго. И може би тъкмо това целяла Енергията – да се хили безобразно, забравяйки собствената си същност и забавлявайки се точно с нея и нейните изобретения.
И ето че се завихрили поколение след поколение енергетични полета, облечени във временни тела. Те живеели толкова пъстро, странно, разнообразно, че Енергията трептяла, задвижвана от постоянния вихър на тази шарена въртележка.
В тази феерия от цветове във времето и пространството някои човеци усещали, че „има нещо друго, нещо повече, нещо отвъд“ предлаганите им постулати, формули, теории. С други думи – те започнали да напипват нещо особено, да надушват, да улавят със сетивата си една особена Енергия (забавно – усещали собствения си създател, респективно – истинската си същност).
И Енергията решила да помогне, в същото време да се позабавлява допълнително и да се пораздвижи, давайки на някои човеци „жокери“ – инструменти, ползвани от пророци, гадатели, мислители, изобретатели, писатели, поети, художници, музиканти… Тези хора просто имали смелостта да се отпуснат, да потънат в себе си, да дадат воля на вътрешните си желания и усещания, да пуснат волно въображението си… А „жокерите“ били най-различни – думи, ноти, звукове, миризми, бои, танци, карти, руни, камъни, кълба, дъски… И в света се появили нови знания, които помагали на всички онези, които не се ограничавали в ума си.
Тази приказка ще спре вниманието си на картите Таро, защото са интересни, обвити в мистика и имат силно очарование. Пък и доста разсмиват Енергията. Тя вложила частици от себе си в образи, разбираеми за човека и по този начин му дала шанс да се саморазбере в дадения момент и да го насочи как да продължи, осмисляйки силата на картите. Всяка карта си има цифра или число и всяка цифра или число си има карта. Образите са символи – показват ти едно, ама може да го тълкуваш като сто и едно. Няма спор, Енергията била мъдра – щом избереш символ със собствената си вибрация, то този символ е твоят знак в този момент. Един вид работиш със себе си и с великата Енергия едновременно. И имаш мощта и волята да усещаш и мислиш, да потъваш и дълбаеш надълбоко – без ограничения.
Символите са героите на картите Таро, защото са изградени от Енергията със същата жива материя, от която бил създаден и самият човек. Те са ключ към заключена врата, в която знаеш какво има, но си забравил. И намираш ключа, само ако искаш да си спомниш. Те са дишаща субстанция, облечена в материя – точно като нас.
Магьосникът е силата на човека, разполагащ с всичко необходимо вътре в себе си да изживее тази сила така, както пожелае. Висшата жрица са интуицията и знанията – какви са – това зависи дали залагаме на усета си или на външни авторитети. Императрицата е жизненост, пълнокръвие, плодородие, благородна власт в света. Императорът е авторитет и модел, когото следваш. Висшият жрец прилича на жрицата, но повече залага на сигурното, видимото, рациото. Любовниците са интимност, увлечение, страст, любов. Колесницата е сила в движение, управление, атака и баланс. Силата е надмощие над първичното. Отшелникът е откъсване от настоящето и пътуване в други пространства, потенциал да учи и дава мъдрост на другите. Колелото на съдбата е знакът, че всичко се повтаря в безкрайната спирала на Енергията. Справедливостта те тласка да мислиш за постъпките си. Обесеният е голяма заигравка, разтърсване, преобръщане. Смъртта е трансформация, край на нещо и ново начало за друго. Умереността те води към баланса. Дяволът те изкушава, дава ти знак относно твоите страсти, залитания, зависимости. Кулата е разбиване с гръм и трясък, тотална промяна, сътресение. Звездата е поглед нагоре, ритуал за връзка с висше поле на вибрация. Луната е знак за поглед навътре, разговор с вътрешните нагласи, интуицията, сигнал за повишаване на вниманието. Слънцето е светлина, тържествуване, празничност. Страшният съд не е страшен – той е причинно-следствена връзка, основана на законите на Енергията във Вселената. Светът е форма на завършване на цикъл, способност за равносметка и осмисляне от по-възвишена гледна точка. И Глупакът – това е всеки един от човеците – велик всезнайко и велик наивник – въпрос на осъзнаване.
И така… Енергията се вълнувала и забавлявала с човеците и техните опити за преодоляване на блокажите и намирането на истината за себе си. А Таро била една от игрите, един малък щрих от многото възможности за потъване в човешката същност. Магическите карти били игра в Играта, наречена безкрайната спирала на съществуването.
Магьосник драскал по темата:
- Горска нимфа
-
Летя волно в небесата, тичам смело из гората, плувам дълбоко под водата, пиша вдъхновено за нещата!
Вълнуват ме теми, свързани с духовното израстване на човека, осъзнаването като път и постигането на баланс, връзките и синхроничностите между хората, Таро, регресия, сънища, книги, изкуство и други вълшебства.
За контакт с мен кликни тук!
Последни драсканици
Поезиянеделя, октомври 4, 2026Игра
Философиячетвъртък, август 27, 2026Живее ли нашият език?
Философиявторник, август 18, 2026Ще се изгуби ли древното познание?
Другичетвъртък, юли 30, 2026Камбанки – карти за вглеждане в себе си